Много си права, Цвети!

Отначало, когато чух страшната диагноза на моят близък, почети се бях отчаяла.
Имах вярата, че няма непоправими неща(било то и болести), но всичко опираше до собственото ми усещане, което трудно би помогнало на друг.
Търсих информация във виртуалното пространство и от специалисти, и стигнах буквално до отчаяние, а моята вяра за -щастлив край, започна да се слива с нереалната-мистична реалност.
Но, случайно попаднах в този клуб, и всичките ми мистични към него момент надежди, придобиха реален характер.
Четях и тържествувах, виждах че-има начин!
За съжаление, единствено моят мъж, приема информацията и хората от клуба без предразсъдъци- вярва, че това се случва с реални хора.
Всички други(включително и деверът ми(болният) казват-Да...да, добре-и не вярват, че хората побеждаващи-рака, са истински

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите