Много ви благодаря за съчуствието, в такъв момент много ми помага. До сега не съм изпитвал такава мъка. Само който е изгубил близък човек знае за какво говоря. Мъката е много голяма, много ме е яд че не можах да и помогна, а и защо беше нужно да се мъчи толкова, като че ли е най-големия грешник. Това ме съсипа, баща ми също много трудно го понася. Исках като наближи момента да и кажа истината за болестта и, но не можах. Това ми тежи, че през цялото време я лъгахме и не и казахме колко тежко беше болна. По някой път като се сетя за някой лош момент не мога да спра да плача. Успокоявам се, че може все пак да е отишла на по-добро място. Дано е така.

Към Ondinche и Cleo78, моите най искрени съболезнования за вашата загуба.