често дава дефекти
Доц. д-р Влади Манев, дм, работи повече от тридесет години в областта на имунологията ,ст.н.с.ІІ ст по имунология, има и втора хабилитация – Доцентура по имунопатология и алергология. Председател е на Програмен консултативен съвет за имунопрофилактика и имунотерапия на придобити имунни дефицити при пациенти с онкологични заболявания /ПКС/ към здравна фондация “Контрол на придобитите имунни дефицити свързани с промени в околната среда “ и председател на същата.

Има признати седем изобретения и девет рационализации, “Златен медал “ от Международно изложение за интелектуална собственост, над сто научни публикации в наши и чужди научни списания. Има покана за член на Ню Йоркската Акадамия на науките.

Още като студент е посветил целия си професионален път на имунологията на туморите. Осъществил е първия за страната индивидуален план за специализация по клинична имунология. Започнал е да прокарва пътя за признаванато и у нас на тази специалност, като първите опити датират от 1974 г. За приноси в областта на имунологията, след дълги години усилия, едва през 1986
Тогавашният министър на здравеопазването, академик Радой Попиванов, на законово основание “по изключение с персонално разрешение„ му разрешава да се яви на държавен изпит по имунология. Така той придобива първата диплома у нас по специалността “имунология”. През 1981 г. създава първата Лабораторията по клинична имунология във ВМА , а през 1989 г. - Центъра по клинична имунология на ВМА.

От април 2009 г. дава консултации в Националния онкологичен медицински Център/ НОМЦ/ в новоразкрития Консултативен кабинет по имунопрофилактика и имунотерапия на придобитите имунни дефицити при пациенти с онкологични заболявания.

Какво представлява имунната система на човек и защо някои хора имат имунодефицит?
В организма на бозайниците и човека има само две системи, които го защитават като са насочени да гарантират оцеляването и адаптирането към промените в околната среда. Това са: нервната система, която трябва да опазва човека и му позволява да се интегрира и оцелява в променящите се условия на околната среда и имунната система, която осигурява опазване на постоянството на молекулите и клетките в организма, което постоянство е генетично детерминирано. Следователно имунната система има за задача да открие и да унищожи всяка клетка и молекула, която е проникнала отвън или се е образувала вътре в организма, но която не отговаря на генетичния код на организма. Тази функция се изпълнава от високо специализирани бели кръвни клетки. Това са различни видове и класове мононоклуарни клетки: лимфоцити и макрофаги. Костният мозък и тимусната жлеза това са централните органи на имунната система, а към периферните органи на имунната система влизат: лифните възли, далака, Паеровите плаки в тънките черва, сливиците, апендикса и др
Изключителната роля и важността на имунната система за оцеляването на човека се вижда от факта, че при деца с вродени дефекти на имунната система те много по-често боледуват от различни инфекции, а други са несъвместими с живота. При по-възрастните хора с придобити имунни дефицити се съпровождат с по-чести инфекции на горните дихателни пътища или с друга локализация,неизяснени субфебрилни температури, лимфаденопатии и др., както и тези възрастови групи в по-голям риск от развитието на т.н. „имуноасоциирани заболявания. Към тях спадат: алергичните, автоимунните, злокачествените и инфекциозните заболявания.

По данни на Световната здравна организация /СЗО/ 10-15% от клиничо здравите хора на планетата имат скрити и най-често неманифестирани клинично придобити имунни дефицити. Пациентите, които се подготвят с имуносупресори за трансплантации на тъкани и органи имат по-висок риск от развитие на злокачествено заболяване като е увеличава с няколко стотин пъти. Болните от СПИН с ХИВ инфекция загиват най-често от различни инфекции или злокачествени тумори. Простичко и ясно казано, ако човек няма имунна система, всички щяхме да умираме от рак.

Кога се проявява имунния дефицит – сезонно/възрастово и при кои заболявания се среща?
При бременността е доказано, че настъпва транзиторен, функционален имунен дефицит, който гарантира износването на плода, който да не бъде отхвърлен от майчиния организъм. Децата имат недиференцирана напълно имунна система и за това по-често се срещат преходни функционални дефицити на имунния отговор, но и страдат по-често от някои инфекции.

При по-възрастните хора особено след 50-60 годишна възраст настъпва т.н. функционална инволюция на тимусната жлеза, която е отговорна за контрола върху имунната система. За това след определена възраст, най-често в зряла възраст, се наблюдават по-често придобити имунни дефицити, а и по-често се срещат автоимунни, алергичтни и злокачествени заболявания, които са свързани с различни дефекти на имунната система.
Изключителната роля и важността на имунната система за оцеляването на човека се вижда от факта, че при деца с вродени дефекти на имунната система те много по-често боледуват от различни инфекции, а други са несъвместими с живота. При по-възрастните хора с придобити имунни дефицити се съпровождат с по-чести инфекции на горните дихателни пътища или с друга локализация,неизяснени субфебрилни температури, лимфаденопатии и др., както и тези възрастови групи в по-голям риск от развитието на т.н. „имуноасоциирани заболявания. Към тях спадат: алергичните, автоимунните, злокачествените и инфекциозните заболявания.

По данни на Световната здравна организация /СЗО/ 10-15% от клиничо здравите хора на планетата имат скрити и най-често неманифестирани клинично придобити имунни дефицити. Пациентите, които се подготвят с имуносупресори за трансплантации на тъкани и органи имат по-висок риск от развитие на злокачествено заболяване като е увеличава с няколко стотин пъти. Болните от СПИН с ХИВ инфекция загиват най-често от различни инфекции или злокачествени тумори. Простичко и ясно казано, ако човек няма имунна система, всички щяхме да умираме от рак.

Кога се проявява имунния дефицит – сезонно/възрастово и при кои заболявания се среща?
При бременността е доказано, че настъпва транзиторен, функционален имунен дефицит, който гарантира износването на плода, който да не бъде отхвърлен от майчиния организъм. Децата имат недиференцирана напълно имунна система и за това по-често се срещат преходни функционални дефицити на имунния отговор, но и страдат по-често от някои инфекции.

При по-възрастните хора особено след 50-60 годишна възраст настъпва т.н. функционална инволюция на тимусната жлеза, която е отговорна за контрола върху имунната система. За това след определена възраст, най-често в зряла възраст, се наблюдават по-често придобити имунни дефицити, а и по-често се срещат автоимунни, алергичтни и злокачествени заболявания, които са свързани с различни дефекти на имунната система.
Кога се налага терапия с имуностимулатори?
Използването на имуностимулатори може да става при наличието на определена симптоматика и само след преценка от квалифициран лекар с придобита специалност по клинична имунология, педиатрия или хематология, без самолечение и при необходимост по преценка на специалиста след изследване на имунната система, което става със специализирани изследвания, които не са рутинни за всяка лаборатория.

Трябва ли всеки човек да си прави профилактично, например веднъж годишно, изследване на имунната система?
Тава не е задълително и не е необходимо, а може да става само по преценка на специалист по клинична имунология, ако пациентът има показания за това.

Поема ли здравната касата това изследване?
Изследването на имунния статус не е евтино и струва приблизително колкото цената на едно изследване на скенер (150-300 лв.) заедно с комплекса от други необходими биохимични и други комплексни изследвания за цялостна оценка на състоянието. Здравната каса е възприела по принцип да заплаща някои изследвания от имунния статус. Но когато на един специалист му е отпуснат лимит примерно от 1000 лв. на месец за клинико-лабораторни изследвания, той е принуден да направи примерно сто пълни кръвни картини отколкото само три-четири имунни статуса, които биха му се изчерпва лимита за лабораторни изследвания за месеца. За това може да се каже, че практически засега касата не може да заплаща провеждането на динамичен имунологичен контрол, включително и на най-засегнатите и заинтересовани групи за такъв контрол, каквито са пациентите с онкологични и други имуноасоциирани заболявания.

Аптеките са пълни с различни марки имуностимулатори – правилно ли е сами да си назначаваме препарат?
Самолечението е опасно! Имуностиулаторите трябва да се предписват само от лекар специалист.