Грешките биват няколко типа:
1. Ограничения на медицината.
А) Диагностични проблеми. За съжаление в някои случаи само патоанатома може да постави окончателната диагноза.
Б) Грешки в терапията. Пацианта не винаги реагира на терапията така както ние искаме.
2. Недостатъчно обучение. Обучението (поне до 2000 г) беше насочено - ако имаш еди каква си диагноза - какви симптоми ще има пацианта и как ще бъде лекуван. Детективската работа се учи после, ако има кой да те учи. А последващото обучение е скъпо.
3. Обикновена немърливост. Това си е престъпление по НК. Например - не изписват антибиотик, не изписват антикоагуланти. Или пък неоставят пациента за наблюдение.
За част от случаите има вина и системата. Но пък в края на краищата - ако няма пътека за наблюдение - ами не дей да взимаш пациент, който ще трябва да бъде наблюдаван! Престъпление е според мен да вземеш пациент, да го оперираш - да се окаже че операцията е с усложнения - и понеже няма пътека да го гониш.
В случая с антибиотици или антикоагуланти - според мен, ако не са покрити от касата - поне трябва да бъдат изписани.

За съжаление, поне аз не виждам добър ход - който в сравнително кратки срокове да доведе до подобрение.

Bеer? Mоre?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите