От тази седмица стартирахме ново лечение - Инсулин потенцирана терапия. Никой не обеща, че ще излекува майчето, но ще направят всичко възможно да подобрят нещата. В момента майчето е на легло, не става от 1 седмица и кислородната бутилка е неотменна част от пейзажа. Говорих с разни познати и всички ни се смеят, че си даваме парите на вятъра. Не сме ли длъжни да опитаме всичко? В Белгия, където живея лечението спира едва когато се загуби битката окончателно... защо тук хората са като цяло песимисти? Чух от 100 места - Майка ти си отива.... а аз как да го приема??? Как да си представя живота без нея??? Нещо се оплеснах...
След няколко вливания ще пиша как стоят нещата.