Много ме трогна това, което Докторката пише. Толкова съм трогната, че ще кажа няколко думи за усмивката и "Обичам те!" Четох толкова книги за Позитивното мислене, алтернативната медицина и каква ли не. С Мама визуализирахме ли визуализирахме. Заедно всички се обичахме и си го казвахме. Толкова бяхме ПОЛОЖИТЕЛНИ. Победихме рака, Докторе! Само че нас ни победиха Вашети колеги, системата в България. И така "положително" сега се мъчим да продължим напред! Обаче някак не се получава , Докторе! Колкото пъти се затворя очите виждам миналите картини. В ушите ми гърмят все още "положителното" отношение на редица лекари в най- различни болници в България. Смешното сега е , че брат ми, който учи медицина и иска да стане лекар, иска да му покажа "положителното" за да продължи да учи! И да, показах му "положителното" и то е - "Ето виж как се държаха с мама и недей като станеш лекар да си като тях..."