Мила Клео, първо трябва да се стегнеш и да поемеш нещата.Направете възможно най-бързо изследванията които са нужни за да се потвърди или отхвърли подозрението.Повярвай минала съм по този път и продължавам да го вървя.
На майчето ти също и е трудно и ако вижда, че ти си се отчаяла ще и е още по -тежко.Всеки родител иска най-доброто за детето си , да го вижда щастливо, а нашите родители /поне тези които познавам/ са усторени така, че когато детето им страда те по някакъв начин се чувстват виновни за това, макар това да е просто стечение на обстоятелствата.
Радвай се на детенцето ти /то не бива да е ощетено/ покажи , че си твърдо убедена че всичко ще е наред и ще се оправи /дори да ти се плаче усмихвай се-аз плачех само на работа, не си позволявах в къщи макар да ми идваше да крещя/.Така ще вдъхнеш вяра и надежда в майчето си, а тя ще е спокойна че си и опора/не че сега не си -напротив/ и че си добре.Така няма да се чувства виновна за заболяването си.НА мен ми беше нужно време да убедя моето майче, че това заболяване просто е дошло по преценка на някой с Више.
Мила Клео, не приемай погрешно думите ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите