отидох на лечебната сесия днес. Чакаше се много - много... имаше безброй хора. здрави, болни, на крака, с патериции..
аз помолих да мина малко по-рано, защото трябва да се прибера при мама вкъщи. тя ме чакаше, а вече часове ме нямаше. успях да мина , за което съм много доволна и благодарна.
Усещането е... как да кажа.. тръпки ме побиха. сякаш някой ме блъскаше напред-назад... доста дълго време държа ръката си върху главата ми. после и на снимка на мама.. беше много странно усещане. бърчеше устни , изкривяваше си лицето, явно заради лошата болест.. не зная. Но аз се почувствах различно. надявам се много, че ще ни помогне така с енергията си.
Ами това е.