|
Такааа ,
От онзи ден все още бях доста поуморена и превъзбудена - както от сериозните неща, така и от купоните помежду им. Тъкмо поулегна информацията и емоциите около срещите и ето какво искам да споделя :
(Отварям тази скоба за да ви кажа, нещо преди това. Доста от вас вече ме познавате достатъчно добре, знаете колко съм емоционална. Няколко от приятелите-клубари ме попитаха защо съм била толкова емоционална в изказа си, когато се отвори тази тема. Осъзнах, че вероятно не всеки се доверява на подобна силна емоция, като че да е нещо временно, наивно или неистинно. По тази причина ще опитам да бъда по-сдържана този път - целта е, че бих искала да ми вярвате, защото колкото и да съм емоционална съм напълно искрена. Не умея да бъда друга. И след дългата скоба по същество ;) )
Ако някой не вярва на пациентските организации то това е още по-добра причина да присъства на подобни форуми. Аз лично се убедих, че Видов ден приближава и още повече - то не е просто ден, то е път - доста трънлив, доста трудоемък, времеемък, а изисква и средства.
Всички знаем, че има организации и те доста отдавна работят. Само че, макар да съм с такава диагноза, не знаех нищо за дейността им. Някак като че ли не се огласява достатъчно.
Впечатлиха ме много неща. Няма да разказвам подробно, просто поради липса на време за всичко, което може да се разкаже.
Първо и най-важно: Проектите за социална интеграция и психологическа помощ дават резултати, което доказва тяхната необходимост (то ние си го знаем, но е било нужно да се докаже на институциите и държавата) Предстои да бъдат интегрирани и достъпни в цялата страна и по всяка вероятност това ще се случи.
Второ: Има едни такива млади хора, студенти, нямащи нищо общо с болестта, които отиват да подадат чаша вода на лежащо болния и да го върнат назад в хубавите му спомени като приятна виртуална разходка... Те са толкова млади, а са се нагърбили с толкова тежка задача!!! Би трябвало всички да знаем това!
Трето: Освен проектите, освен презентациите по същество, беше изготвено представено и проучване, което ясно е усетило пулса на пациенти и лекари. То беше представено само с цитати от лицата, участващи в анкетата (46 на брой случайно избрани лекари и пациенти от цялата страна) и неоспоримо доказа грубите и недодялани взаимоотношения лекар-пациент. Нито един, който да носи положителен заряд не можеше да бъде изсмукан и посочен в презентацията! Тя също е още едно доказателство за пред институциите и аз с нетърпение ще следя дали ще има очаквания отзвук на отворените писма, които ще съдържат цитатите и ще бъдат изпратени до онкологии и министерства!
Четвърто: Нашата городст - Бубето и Маргото, бяха неотразими с участието си! Целувам ви отново! Наръчника за пациенти, който Бубче е изготвила, под редакцията на прекрасната ни Джул е страхотен и със сигурност ще бъде незаменим особено за хората, които нямат достъп до интернет, но и за останалите! Изключително добре систематизиран с подбрана най-важната и ценна информация за всеки, който изведнъж попада във водовъртежа на болестта! Благодаря ви, момичета от името на всички, които предстои да се ползват от него, защото съм сигурна, че те ще имат тази благодарност в сърцата си! (ухх, пак изпуснах напиращите емоции , но простете ми, тук не мога да се въздържа )
Оппа ... кое беше подред ... все едно пето-шесто ... все едно: Урааа пее страхотно и аз също толкова страхотно се забавлявах с Караокето ;)) Е, явно не всички са се забавлявали като нас, но поне не избягаха от ресторанта, а устискаха почти до последно хихихи
Амии, хора, това са няколко микрона от впечатленията ми и с тях не изчерпвам важните моменти, но следващия път сами ще видите.
Може би не за всеки е разбираемо моето верую, че ние дължим на обществото, колкото и то на нас и процеса е двупосочен като огледало! Няма да ви го тълкувам това - без да насилвам когото и да е, но надявам се да пожелаете да се замислите над него!
Обичам ви!
|