Привт,Дидони!
искам да изкажа моите съболезнования за загубата на майчицата си. Ти ме върна назад в 2007,когато и мен оперираха със същата диагноза. В онкологията се запознах с доста жени и те ти стават приятелки по неволя в общата борба с това заболяване. Много близка станах с доста по-младо момиче от мен- на 30години - оперираха е няколко дни след мен. Подкрепяхме се по телефона, по време на химиотерапиите и т. н. Тя беше омъжена в друг град, но често идваше тук и се виждахме.В края на юли 2008 ми пусна SMS, че туморния й маркер е увеличен в пъти.Хемоглобинът падаше, тромбоцитите бяха критични. Търсеше помощ в здравната система, респективно в онкото. Никой не се постара да разбере какво се случва. Тя беше хер-положителна. Попитах я дали не трябва да започне с херцептин, небезиизвестната д-р .... й беше отговорила, че го пазят за накрая. Кой край??????В началото на август приятелката ми почина. Минаха почти 2 години.Страшно му липсва. А можеш ли да си представиш каква е загубата за децата й- на 4 и 7 години!!!! Обичам те, Кате!