Днес, час и 37 години след като ме беше родила, майка ми си отиде...след страшни мъки, но и усмивка на лице. 5 минути след това бях при нея, но....Сънували сме родителите и свекъра й усмихнати и изчистили къщите си...Чакат я в по-добрия свят! Тръгваме след линейката, за да я закараме в къщата й - да си я види за последно. Сбогом, мамо и дано знаеш, че много те обичам. Сигурно не толкова, колкото ти нас,но...Колко ли неща не направих за тебе!