Засега ходим по няколко часа при нея. През повечето време е унесена - дали от лекарствата, дали от болестта и аз не знам вече. Лекарите са претръпнали сякаш от човешката мъка и казват, че е нормално за този етап на развитие на болестта. Пробват се всякакви варианти с лекарства, за да се помогне на черния дроб. Аз, като един лаик в областта на медицината, си мисля дали не се затормозява от толкова лекарства. Няма кого да попитам - лекарите не обичат да им се дава акъл относно вършенето на задълженията им. Щяла да стои поне 10 дни. Вчера идваха баща ми и брат ми и според тях очите й и китките на ръцете й не са толкова жълти. Аз не мога да видя разлика, при условие, че всеки ден я виждам. Повече ме притеснява отпадналостта й и това, че няма сили да говори. Вчера ревнах пред нея и брат ми ме изкара отвън, казвайки, че съм голяма жена и вместо да й давм кураж, я разстройвам..Но и моите сили са на привършване особено когато трябва да приема мисълта, че скоро може и този й глас да не чувам...Сутринта пак каза, че не е добре и не е спала през нощта, а уж имаше вечерен Диазепам. Не искам да си мисли, че я мъчим, но май това усещам, че мисли. На кръстопът съм и мъжете в семейството ми държат да остане в болница. Почивните дни ще съм повече време до нея и ще се опитам да разбера какво желае най-вече и мисля да се вслушам в това .
Мила Невена, пожелавам ви скоро да поставят диагноза, за да ви назначат и адекватно лечение. Сигурна съм, че с майка си ще гушкате скоро бебчето и ще бъдете дълго време заедно.