Здравей lana,чета ти постинга,и се чудя,от къде да започна,и какво да ти напиша
Първо да ти кажа,да успокоиш топката,ЗНАМ,ЧЕ СИ УПЛАШЕНА,ОБЪРКАНА,И МНОГО РАНИМА В МОМЕНТА НО,паниката за в момента,няма място в душата ти-ИЗХВЪРЛИ Я!
Стегни се до колкото е възможно,защото бащати ще има,и има голяма нужда,и подкрепа от теб,и цялото ВИ семейство.
Никой не може,да ти отговори,дали ЩЕ,или МОЖЕ да се излекува от това заболяване.
Ще прави химиотерапия,може,и да го оперират,ако това е възможно,после пак химия,и така ще се закрепят нещата.
Ако наистина си прочела,и написала, правилно,че размера на тумора е 5/5см. а не в мм.,трябва добре да помислите,и да направите поне две консултации в различни клиники преди да предприемете каквато и да е хирургична интервенция.
Шанс винаги има,незабравяй това!
Писала съм го много пъти,ще го напиша и сега,когато правихме химиото на съпруга ми,там се запознахме с хора,които две години правиха подържаща терапия,и си ходиха и на работа.
Пътя по-който вървиш,и ще извървиш е труден,но не и невъзможен!
|