Мила Джоя, и аз се намирам в същото положение. На мама приди 3 месеца и откриха рак, но все още няма диагноза. Тя също е доста зле има същите признаци като майкати. Много я боли гърба и кръста, неможе да става сама , има асцит но се държи духом, можеби заради мен (чакам бебе), което тя много иска да види. Не се отчайвай въпреки че е много трудно знам, аз немога дори за секунда да се отделя мислено от нея, но не забравяй че само надеждата ни крепи. И мила опитайте с фурантрил и спиропроксифен, на мама и го изписаха миналата седмица защото ходихме на лъчетерапия а тя е противопоказна когато си с асцит и бяха взели решение да я източват, но като отидохме за манипулацията се оказа че асцита не е много голям а има повече газове, и ни изписаха и антибиотици, които да унищожат бактериите против газове. Тя за в момента се чувства малко по - добре. Следобед пак сме на лекар. Аз само я мъкна натам насам и несе отказвам, няма да се откажа до край въпреки че сигурно ще родя в онкологията, защото не излизам от там. На мен най- ми е трудно да не плача пред нея защото зняам какъв човек беше преди 3 месеца - не се спираше, толкова жизнена беше, сега е едвам жива милата отслабна ужасно много, но пред нея се опитвам да се държа, прави и ти така. Успех