Кулинарна приказка

Живяли в един град край морето баба и дядо. Един ден бабата станала в ранни зори, събудила дядото и му рекла:
- Ставай дядо,стига си спал,след малко ще изгрее Слънчо,бързо вземай въдиците и иди на морето да ми хванеш малко рибка!
- Защо искаш рибка бабо?- Попитал недоспалия след снощния купон дядо. Ми то ядене,пиене,танци,стриптизьорки .......
- Мнооого питаш. Ще ти кажа само че съм намислила да направя нещо и да го фотографирам за да го кача в кулинарния клуб на Биберон.
Мърморейки под мустак,дядото набързо посети банята, след това грабна въдици и такъми,наблъска ги в багажника на колата и отпраши с мръсна газ към морето.А там рибар до рибар – сън не спали.Всеки хвърлил въдицата и чака.Чака и псува. Рибата се помайва /назлъндисва/, не ще и не ще.Хвърли дядото въдицата. Няма. Хвърля я още няколко пъти.В това време слънцето доста поизпече,та удари дядото в главата. Махмурлук.
Като видя че тая няма да е бъде, дядото награби въдиците, прибра ги набързо, качи се отново в колата, запали и отпраши към магазин „МЕТРО”. Беше вече 7 ч. и 45мин. време, когато все още в магазина няма кой знае колко купувачи, запъти се направо към рибния щанд. А там риба каквато искаш. Само че вносна. Бабата познава черноморската риба, че зер тооооонове риба е ловил през годините дядото. Какво да прави? Не щеш ли в този момент продавача извади от някъде един не много голям октопод и го подхвърли върху една купчинка с лед. Като светкавица премина спасителна мисъл през главата на дядото.
Това е - рече си той.Опаковаха му набързо октопода,плати на касата, качи се в колата и тръгна. За „по-направо”, мина през една шкембеджийница, удари една шкембе чорба за да си пооправи малко главоболието от сношното попрекаляване. След това весел и доволен се прибра вкъщи.
-Бабооо, ела да видиш какво съм ти донесъл! - Се провикна още от вратата дядото.
-Какво е това ? Аз нали ти кааазах че риба искааам. - Проплака бабата.
- Искаш ама риба нама,знаеш ли колко ми завиииждаха другите рибари за този октопод.Хитричко присви чесните си сини очи дядото.
-Добре дее, ама как се готви? - Попита примиренчески бабата. Досега не сиии.....
Дядото това и чакаше, измъкна една гръцка кулинарна книга, дето бяха я купували с бабата при една екскурзия в Гърция. И понеже поназнайваше гръцки, преведе няколко рецепти за приготвяне на октопода. След това остави всичко в ръцете на бабата, а той легна да си подремне.
Бабата беше пъргава старица и голяма къщовница,туй салатка да ти нареже,туй сиренце да ти поръси с пипер,туй филийки на тостера да ти препече,туй.......Та запретна тя ръкави и сътвори една ми ти октоподена манджа за чудо и приказ.
По някое време дядото стана от одърчето си, почувсвал се бодър след дрямката и от неописуемият приятен аромат, който се носеше от кухнята. С тиха стъпка, той се промъкна и отхлупи тенджерата. О, небеса...не се стърпя и си взе едно парченце,задъвка с огромно удоволствие,отвори хладилника и си взе една бирица. Отпивайки захвана да върти телефони. Поговори и по Скайп. Резултата от разговорите беше, че 16 души дойдоха на гости, зер имаха те с бабата четири големи женени деца,а пък те също имаха дечица.
Надойдоха те насядаха на голямата маса и три дена ядоха и пиха и се ве-се-ли-ха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите