Здравейте отново! Нямам добри новини, но все пак да кажа как сме. По празниците се видяхме с мама и направо се уплаших от вида й. Толкова е жълта на цвят, че чак бялото на очите й жълтее. Нямаше апетит и сили за нищо. През цялото време докато бяхме там си лежеше и с мъка я карахме да пие билките. Направо ме шокира, като каза , че й иде да изпие едно картие и да е дотам. Тия дни като се чуваме ми звучи малко по-добре и казва, че хапва по малко. Каза, че, ако не бил туморът щяла да се стабилизира, но.. А туморът е едно образувание почти 20 на 20, а пише и че целият дроб е обхванат от огнища. Мислехме да я вземам тук в болницата, но можеха само да вливат Трансметил, а в диспансера казаха да мине на Карсил, за да не претоварваме нещата. Молим се поне малко д спаднат показателите, за да мине на терапия.
Докъде стигнахме само - да се молим за химия и да се радваме, че е ходила нормално до тоалетна. Това са засега нещата - както се казва на пост и молитва.