Гледай сега какво става в момента. Ти предлагаш нещо. Имаш някакви смътни идеи какво и как трябва да се направи. И си дотук. Но си с претенции: к’во се мотате, бе, ето, аз предлагам, а вие не щете да го организирате, вие не сте граждански ангажирани... и така нататък.

Значи, така не се прави.

Прави се по следния начин:

Първо. Преставаш да ни обвиняваш в инертност и във всякакви други грехове.
Второ. Формулираш си ясно исканията в две-три изречения. Но формулировката ти трябва да е блестяща, за да изпъкне, да се запомни и да не потъне в морето от хилядите други приказки.
Трето. Пишеш план по точки как тия искания могат да се изпълнят. Като всяка точка ти е формулирана кратко и ясно. И изпълнимо.
Четвърто. Намираш си човек, който знае българския правопис, за да ти поправи грешките, защото ако продължаваш да „неможеш” и да „неразбираш”, съвсем нищо няма да постигнеш.
Пето. Трябва да си абсолютно наясно, че ти ще си водачът, ти ще ни координираш, ти ще ни представляваш, ти ще представяш исканията ни и ти ще водиш преговорите. И че това ще ангажира времето и силите ти за неизвестно какъв период.

Всичко друго е само чешене на езици.

Никога не е било някак да не е било