|
Нашата история започна на 22.02.2010 г. Баща ми беше отслабнал с около 15 кг. в рамките на един месец и личният му лекар реши, че става въпрос за базедова болест. Баща ми се страхуваше да би да е туберколоза, отиде в частна клиника, изследва се – не беше. JP’то го прати в Александровка при нейна позната – ендокринолог д-р Терзиева. Там лежа една седмица, за да го лекуват от базедовата болест и защото сърцето му беше излязло от ритъм. Д-р Терзиева ни каза, че е овладян, че е по-добре и т.н. Баща ми не се чувстваше никак добре обаче, беше казал на д-р Терзиева, че го боли отдясно, но тя не му обърна внимание, все пак нейна специалност е щитовидната жлеза. А както се оказа и по-късно всеки доктор си има един орган и само него си гледа, общото състояние на пациента никой не го интересува. Предпоследният ден, преди да го изпишат (четвъртък – 25.02.2010) му направиха КТ на щитовидната жлеза, защото имаха съмнение, че се касае за рак. Откриха само няколко възела, нищо обезпокояващо. Правейки обаче КТ се скенира и горната част на белите дробове, там д-р П. Генов /Александровска/ вижда образования, които не му харесват. На 26.02.2010 правят нова КТ, този път на белите дробове. Там установяват, че има голяма мекотъканна формация в областта на десния хилус. Изписват го от Ендокринологията на Александровска и ни насочват към Белодробна. Там отидохме при д-р Вълев за бронхоскопия и биопсия. Само че ни върнаха за преглед при кардиолог, ЕКГ и рентгенова снимка. От там при JP’то за направления и преглед при кардиолог и рентген. Най-накрая, след като си направихме необходимите изследвания го приеха в белодробна на 15.03.2010 и му направиха бронхоскопията и биопсията на 17.03.2010. Епикризата от Белодробна, заедно с патолого-хистологичното изследване успяхме да ги вземем чак на 25.03.2010, защото д-р Гаргова /лекуващата в белодробна/ била все нощни смени и не можела да оформи документите му за изписването. Диагнозата от епикризата гласи: Недиференциран дребноклетъчен карцином на десния бял дроб АХ III ст. Състояние след предсърдно трептене. Състояние след исхемичен мозъчен инсулт. Тиреотоксикоза. (Инсулта беше отдавна – 1993 г.) От Белодробна ни насочиха към Исул за химиотерапия, тъй като операция в неговия случай не е възможна. През това време на баща ми му ставаше все по-зле, започна много бързо да се уморява, трудно да диша. Отиваме в Исул и оттам искат нови изследвания – консултации с кардиолог, ендокринолог, изследвания на коремни органи. Попитахме, защо не му ги направят като приемат, но не можело. Трябва с направления от JP и да се виси по кабинетите в поликлиниката. Тъй като баща ми не се чувстваше добре решихме да си спестим направления и отидохме в частна клиника – изследвания на кръвта и ехография на коремни органи – всичко беше ОК с изследванията. В друга клиника отидохме за хормоналния статус и ендокринолога. И там всичко с изследванията бече ОК. В Пирогов отидохме за КТ на коремните органи. Там ни казаха, че всичко е ОК, няма разсейки и ние не обърнахме внимание на документа, в който си пише ТУ формация = демек тумор. А те в Пирогов си мислели, че ние знаем за тумора в бъбрека и искаме да проверим дали няма някъде разсейки. След висчко това, уморен и изтощен от ходене по клиники и болници, вече събрали необходимите документи се явихме в Исул. Там чакахме от 07 до 11, за да дойде д-р Ф. Маринов и да приеме документите, отново бланки за попълване и декларации, в които декларираме, че знаем всичко и сме доволни. Както и да е, подписваме всичко, за да се движим напред. Взеха му кръв и урина и д-р Колева го прие за преглед и консултация. Каза ни да дойдем на следващия ден, за да започне първото вливане. На другия ден, обаче след като излязоха резултатите от кръвта и урината ни върна и ни даде направление за Урологията в Александровска, тъй като резултатите от урината не бяха добри, а и предвид новооткрития тумор в бъбрека не можеше да се направи химиотерапия. До този момент, въпреки че бяхме носили изследванията на предварителна консултация, никой не ни каза, че има тумор в бъбрека и че може би това е първичния тумор, а формациите в белия дроб са метастази. Д-р Колева и нейн колега прегледаха и щитовидната жлеза на баща ми и също не установиха базедова болест. Така изведнъж на 19.04.2010 ние установихме, че имаме 2 епикризи, които и двете са грешни – за базедова болест и рак на белия дроб.
На 21.04. 2010 одидохме в Урологията на Александровска при проф. Панчев, той прегледа баща ми и каза, че е за операция на бъбрека. Операция в състоянието, в което е в момента, обаче не може да се направи, затова първо трябва да се направи емболизация на бъбрека /спиране на кръвоснабдяването, за да спре да работи бъбрека и съотвено да спре да се развива тумора/, след което химиотерапия за изчистване на белите дробове и чак тогава може да се говори за операция. Проф. Панчев ни прати при мед. сестра Илиева, за да ни насрочи въпросната емболизация. Пита ни, защо идваме чак сега?!? Даде някакво листче и ни пита къде искаме да стане – в Пирогов или в Александровска. Ние имаме познат в Пирогов и решихме да ходим там. Нашия познат обаче го нямаше и съответно от Пирогов ни казаха, че Александровска има 2 клиники и техника и т.н., защо ни пращат тук, идете си там. Ние се върнахме в Урологията. Сестра Илиева си беше тръгнала, друга сестра ни каза да чакаме, защото не знаеше какво да ни прави. Дойде някакъв лекар, който ми каза, че за емболизация първо трябва да отида в кардиологията, за да го запиша. От кардиологията ми казаха, че нямало такова нещо, трябва да отида в рентгенология, защото емболизацията се правила под ехографско или рентгенологично наблюдение. От там отивам в рентгенология, от където също се чудеха какво да ме правят и при тях не било. Там поне обърнаха внимание на проблема и звъняха на свои колеги, за да разберат къде трябва да отида. Обясниха ми и отидох при „стария скенер”, оттам в ангиографския кабинет записаха баща ми за 27.04.2010. Казаха ми, че трябва да отидем ден по-рано в урология, за да го приемат с талон №7 и че предварително трябва да се обадя на техния телефон, за да му запазя легло, защото може да се окаже, че няма къде да го приемат. Всичко това го наптавих.
На 26.04.2010 отиваме в Урология, за да приемат баща ми с талон № 7 и цялата налична документация. Консултацията я проведе д-р Иванова, прегледа всички документи старателно и написа 2-3 страници за състоянието. След това отидохме в съседния кабинет №10 за консултация с анестезиолог /не знам името, разбрах само, че е доцент/. Тази консултация започна със скандал – Урологичните кабинети се намират в едно мазе, коридор без прозорци, пълен с чакащи пациенти и въздуха беше тежък, затова баща ми излезна навън за глътка въздух. Дойде неговия ред и аз влязох в кабинета, дадох документацията и започнах да набирам баща ми по тел., за да дойде. Като разбра, че не аз съм пациента д-рката започна да крещи – какво е това неуважение към нея, как можело такова нещо, аз се опитах да и обясня, че освен проблем с бъбреците, баща ми има много затруднено дишане и му е станало лошо, но тя продълйи да крещи, да се кара, каза да влезе следващия пациент, но такъв нямаше, моите нерви също не издържаха, започнах да и викам насреща ревейки, докторката си тръгна. След малко дойде и прие баща ми. Прегледа му документите и реши, попълнихме анестезиологичния въпросник и реши, че трябва да се направи изследване на кръвта за коагулационен статус /даде ни едно листче за лабораторията/ и консултация с алерголог. Емболизацията на бъбрека се отложи, приемането на баща ми също. Отидохме в лабораторията и си пратихме за статуса. После отидохме в алергологията и там си платихме прегледа и пробите за алергия, защото в противен случай трябваше да ходим до JP’то за направления и да се забавим с още 2 дена. Алерголожката ми върна надеждата в българските лекари, бече изключително внимателна, каза ни думи, които няма да забравя, вдъхна ни надежда, даде ни сили да продължим да се борим. Много сме и благодарни. След като имахе статъса и алергията се върнах в урология да търся анестезиологката, но вече си бече тръгнала (към 15ч.)
На 27.04.2010 с документите отидох при анестезиоложката, записаха баща ми за 29.04.2010 за въпросната емболизация. Утре ще допиша какво се е случило.
Като заключение, на това което изживяхме до този момент мога да кажа, че от февруари /когато разбрахме за рака/ до сега баща ми не е лекуван. Пращаха ни къде ли не за изследвания, връщаха ни, не го приемаха, нищо. Толкова ли е сложно след страшната диагноза да го приемат в някоя болница и да му направят необходимите изследвания не знам. Не можело, такава била системата. Толкова е трудно всеки път да го влача по болници и клиники, да му взимат кръв 10 пъти, като знам, че може да всички изследвания могат да се направят е една проба. На всичкото отгоре състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Д-р Вълев от белодробна ни каза, че ако не се лекува ще живее 3-6 месеца, откакто ни го каза вече мина един месец без да стигнем до въпросното лечение. Д-р Гаргова пак от белодробна, при един от прегледите видя израстък на гърба на баща ми и му каза – ето виждаш ли това, това тук ти е рака! Никой така и не ме попита, като негова дъщеря и човека, който се грижи за него, искам ли той да знае за болестта си и какво да знае, както се прави по целия свят. Аз, разбира се, щях да му кажа, но не и по този начин. Единственото положително, ако може да се нарече положително, е че след толкова много трудности и спънки ние мислим повече за системата, дали ще ни приемат, кой доктор как ще се държи, дали ще ни даде информация, или пак от интернет ще търся и т.н., от толкова странични неща, че почти не ни остава време да мислим за самата болест!Редактирано от *jull** на 23.07.10 23:20.
|
Просто да споделя... (РАК НА БЯЛ ДРОБ)
