Аз също съм много разочарована от професор Димитрова като човек. Направи операцията на баща ми, изписаха го набързо с температура, която той подържаше два месеца след това и раната продължаваще да тече. Тя не искаше да го приеме обратно в отделението. Наложи се друг лекар да го отвори за да изчисти нещото си. От колегиалност не каза каква е била причината. Аз все пак продължавах да и вярвам и ходехме на контролни прегледи при нея. Все повтаряше, че нищо му няма, да си живее живота, че се глезел, че били нормални тези болки и ние си тръгвахме спокойни от нея. Но докато не дойде момента да решим да търсим на друго място отговори на оплакванията на баща ми. Тогава всичко излезе, разсейки в черен дроб , предна коремна стена, които тя наричаше нормални сраствания. Да вметна че баща ми мина на курсовете химио и лъчетерапия, правехме скенери през три месеца. Една от грешките ни беше че правехме скенери в ИСУЛ, и на тях излизаше всичко нормално. НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА ТОЗИ СКЕНЕР !!!. Една седмица след поредния скенер отидохме на скенер в Правителствена болница и там лекаря излезе и ми зададе следния въпрос: Къде сте държали този човек до сега. А аз държах в ръка няколко скенера за последната половин година, последният от които от преди една седмица. Отидох при професор Димитрова и тя като ме видя в коридора се развика: Ти какво правиш пак тука, има толкова много други болни, не разбра ли че баща ти се лигави и симулира.
Извинявам се за дългия пост, но исках да разкажа нашата история.