Здравейте на всички и Честит Великден! Пожелавам у всеки да се е възцарила вярата за по-добро.
Нямам питане този път, но да кажа за последните неща при нас. На 01. 04 мама беше на вливка.Оказа се не само тя, а още 40 човека. Не знам в другите диспансери как се осъществяват тези вливки, но в Стара Загора е..Редиш се на опашка на регистратурата за номер, вземаш досието и чакаш пред кабинета. Там един или най-много двама химиотерапевти приемат и за отделение, и за дневен стационар. Вътре пишат бележки за кръв и маркери, изписват лекарства и време за консулатции няма. Приемат в отделението и този път са били първоначално 4 човека на легло, просто защото на санитарките не им се оправяли легла. После е полегнала все пак някъде и 3 часа се чакат резултати. Иначе от информацията от досието, която баща ми е видял. Единият маркер(предполагам общ) миналият път е бил 2,2 при норма 4, а сега е бил 107. Маркерът на гърда от 900 и нещо е станал 180. Нямам обяснение за тези разлики. Иначе сестрата, когато слагала абоката на мама й казала, че чернодробните показатели са много завишени. От лекар нямаме информация. Не знам кога и как да говорим с тях . Доколкото знам нямат и частна практика.
Изкарахме Великден и мамето малко живна, от антибиотика температурта изчезна, изпотяването остана, липсата на апетит също. Има вероятност да я взема тук за изследвания поне, но когато лекарят , който ще я приема спомена за палиативни грижи и ..Четох за тибетския лечител и ще попитам дали и там не е късно за лечение..