Re: Какво промени болестта у вас? / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Здравейте и от мен! Както казва Джул, това е една много хубава "нова,"стара тема. Няма човек докоснат от тази коварна болест, да не си е променил начина на живот, начина на мислене и действие. Това просто е невъзможно.Така както тези, които се събуждат от кома си променят начина на живот - така и ние. Всички, които сме се докоснали до периферията на КРАЯ сме разбрали смисъла на Живота. Сега го живеем по - пълноценно и с по-голям смисъл,оптимизъм,хъс,надежда и без страх. Много е хубаво, както казва Деа да има човек до тебе в тези моменти. И то човек , който те обича и можеш да разчиташ на него. Но и да няма ние никога не сме сами. Господ е винаги с нас, в нас и ни помага. Моята болест ме споходи на 60 -год.възраст,след като бях преминала през много перипети в личния си живот.И тъкмо когато се поуспокоих от загубата на съпруга си - ето ти ново 20.болестта ми,операции,лекуване и тръгване по мъките.Позната история. Но Господ ме възнагради за тази ми болест.За пет години от болестта ми досега ми са се случвали най-хубавите неща в живота ми, за които не съм и мечтала.Паралелно с Ремисията ми и в личен план всичко върви успешно.Преобърнах хр.си режим на супер здравословен,по-голям оптимизъм и вяра добих. И всичко това си дава плодовете - добре съм. Единственото нещо, което желая е да беше и моя съпруг до мене но...такъв е живота.Всичко не може!
Мили мои млади клубари - не се отчайвате,не унивайте.Всяка болест е предизвикателство и урок.От нас зависи какви ученици ще бъдем и как ще се справим.Всички живеем втори живот след болестта и аз винаги си празнувам годишнините от операцията.Тази годинка ще навърша пет години и съм готова за детската градина на моя втори живот.