За мен болестта със сигурност разсече на две живота ми, като втората част наричам истински пълноценен живот, в който осъзнах в най-дълбокия смисъл на думата, какво всъщност означава да живееш(а не да преживяваш), кое всъщност има смисъл и стойност и кое е преходно и незаслужаващо внимание.Преди да се сблъскам с това нещастие да си призная бях кофти човек-млада, красива, с много обожатели от мъжки пол, водех разхайтан живот-безпосочен, безцелен и безпътен и една от любимите ми занимавки беше да разбивам мъжките сърца.Такава бях до момента, в който не разбрах какво се е случило с мен.Изведнъж живота ми и мирогледа ми се преобърнаха на 180 градуса, буквално за няколко минути.
За мой огромен късмет точно в този момент имах до себе си мъж, който ме обичаше истински и благодарение на тази негова безпределна обич намерих сили и воля да се сборя със дзвера и за мое щастие този мъж и сега е до мен.
А след това всичко се промени драстично-все едно наистина живея втори живот, все едно не съм това което бях, ценностната ми система се промени коренно, като се връщам назад не мога да повярвам, че това съм била аз.За мен 91г настъпи тотален обрат в положителна посока и благодаря на господ, че ми даде шанс, а аз от своя страна го чувствам като морален дълг към себе си и хората около мен да не ги разочаровам, както и най-вече себе си, след като ме удари горния, да видя долния.Животът е радост и тъга, както казва Шишо Бакшишо, но не тъгата е тази на която трябва да даваме превес, бих добавила аз.Знам, че е адски трудно понякога насред трагедията да извлечеш позитиви, но сигурно има все нещо хубаво(макар и незабележимо на пръв поглед), което да може да се извлече от всяко страдание.А без любов не виждам как биха могли да се стиковат нещата.Обичайте и бъдете обичани, любовта е най-силното и най-градивно чувство, което наистина прави чудеса:)

Успех=интересувам се , вярвам в себе си, боря се, не се отказвам.В мойто тяло - Аз съм шефа!!