Връщам се няколко месеца назад, когато провеждахме лъчетерапия на сина ми в СБАЛО-София. Всеки ден изчаквахме реда си в коридора. И всеки ден в коридора двама от лекарите /единият от които-дама/, не им зная имената, ходеха със запалена цигара в ръка. Тогава синът ми, въпреки, че преди заболяването беше пушач, попита- Тези лекари ли ще ме лекуват? Та те дори не се съобразяват, че коридора е пълен с болни! Тогава не се замислих над думите му. Сега се питам- дали преди да приложат професионализма си, първо не трябва да се научат да уважават болните. За болните темата черен и бял списък ще бъде от полза, но ако тук четат лекари, със сигурност и те ще могат да извлекат поуки.