Баща ми си отиде през септември. Основната диагноза бе уж рак на дебелото черво , но често си мисля за това как си отиде. Явно при престоя си в хирургията е заразен с ешерихия коли ,някакъв резистентен тип/това караше нефрологът да смята, че е вътрешноболнична инфекция/ . Силните антибиотици го събориха още повече , а не успяха докрай да помогнат Накрая бъбреците му спряха да работят... Отиде си ,изпитвайки ужасни болки . Иоще едно лекарско недоглеждане - защо изведнъж след операцията стана объркан и започна да забравя- имали връзка с ниското кръвно след операцията ,което дори не проверяваха всеки ден /как е възможно / , а и оводняващите банки ,много бързо бяха спрени следоперацията ,макар ,че почти не се хранеше а губеше всичко много бързо през стомата... Мога да пиша още много ивсевпосока ,че опериранитеболни не се обгрижват добре в първите дни...хирургът те оперира и май бърза да те забрави ... Ако близките не тичат да го ухажват да молят да товаи онова не ми се мисли...