Адио, четейки и други твои постинги в този дух – все едно аз съм ги писала. Почти шест години с тази диагноза се бълтая по болници и диспансери. Стриктно съм си правила консултации, контроли, второ, трето мнение, но въпреки усилията ми, нещата си текат по някакъв начин, който не мога да контролирам. Колкото до лекарите, срещала съм отношение всякакво – и добро и лошо, но кой би могъл да каже дали нещата биха се развили по друг начин ако… Може много от вас тук да ми скочат, но аз съм се оставила на късмета си, по течението. Вярвам, че ако е писано, обстоятелствата така ще се стекат, че нещата ще се развият благоприятно, ако ли не – нищо и никой нито пари, нито специалисти могат да помогнат. Следвам някаква си моя интуиция, пък докъдето ме доведе – до там. Но това си е мое виждане по въпроса.
Разбира се, не съм против радикални промени в мудната здравна система, но виждате, че тук в БГ има абсолютно разединение и хаос във всичко. Например протести по повод липса на лекарства – протестират тези, които в момента са засегнати , останалите - когато на тях им се случи. Няма единодействие и насоченост и в пациентските организации , всичко е хаотично. А и манталитета на българина си е такъв. Вижте в Гърция – започва стачка в една сфера и веднага всички останали се присъединяват и обикновено исканията им се изпълняват.
Извинете ме, ако съм се отклонила от темата, тази история ме потресе, а за съжаление могат да се разкажат стотици такива истории.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите