Миличката, това е наистина много тежно изживяване и за него и за теб. Сърчицето сигурно ти се къса. Дано все още да намираш тук подкрепа, сам самичка се справяш сега, сигурна съм, че си много силен човек. Дръж се мила, защото ще трябва да продължиш своя път и след това, колкото и да е труден.
Аз съм във Варна, но всичко се случва в Русе. Там се лекува, защото сестра ми и семейството и са там. Когато не е в болницата е в дома им. Сестра ми и тя горката с детенце на 1 год., с още едно дете, мъжа и бачка от сутрин до вечер и е страшно трудно. Затова като се обездвижи татко аз изчезнах за Русе. Сега съм за 4 дена във Варна и след това пак отивам. Наситина жалко, че няма кой да стои с теб в такъв труден момент, дано намериш в някого или в нещо утеха, искрено ти желая.
Яд ме е защо не приемат човека в болницата, навсякъде искат пари или трябва да имаш здрави връзки, казват ти само някъкви предположения, без да си направят труда за изследвания и да опитат да помогнат. Но ти мила не се ядосвай, такава ни е скапана системата, сигурна съм си направила всичко, което зависи от теб. Силна прегръдка от мен!!! Целувам те!