Много съм шастлива че темата започва да се разраства:)Понякога улисани в тревогите и в ежедневието пропускаме малките радости, милите хора които съдбата поставя на пътя ни.Мисля че колкото и да ни взима болеста и тромавата държавна система и кризисното ежедневие и неопределеното бъдеше има и достатъчно приятели, жестове които ни трогват,малки победи , които сме извоювали и т.н за което да благодарим.Една добра дума казана на време и на място върши чудеса:)НЕКА НИКОГА ДА НЕ ЗАСПИВА ОНЗИ НА НЕБЕТО КОИТО ВИ ПАЗИ..........

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме