Бубе, Нели, благодаря Ви, че ме отрезвявате. Колко странно е човешкото същество, колко скрити сили за борба има. А този форум, той е съкровищица, за жалост от горчив опит.
Мама е добре. Все по- малко я сърби, дали защото вниманието и е насочено към химиотерапията, или защото наистиня не я сърби. В понеделник сме на контрола в онкологията. Като странични ефекти наблюдаваме следното:
- изключителна умора, фурията в кухнята и домакинството, лежи и се постоянно
- безапетитие, но ние силово я караме да хапва
- схваща и се малко челюстта, има и афтички (някакви идеи за зъболекарски мазила?)
- малко я стяга в областта на гръдния кош.
Мислехме да помолим да намалят дозата, но е нужна агресивна терапия за това 8 см чудовище, според мен. Разказвам на мама, че това се води за лека терапия, а тя- а каква ли е силната? Колкото повече изпитаня- толкова повече ни се усилва чувството за хумор.
И накрая, добрата история:
2007 мама лежа във ВМА с една жена, заедно ги оперираха. На жената не можаха да изчистят целия тумор на панкреаса. Последва химиотерапия, включвала е Кселода и вливки, но мама не питала какви. Туморът е „изсъхнал”. Вчера се чуха по телефона.
Надявам се да съм Ви развеселила с тази история.
Биляна