Аз съм сигурна,че няма да е далече денят,в който като народ ще станем малко по-солидарни един с друг.Трагедията на всеки от нас няма да се приема само,като лично негова и повече ще се подкрепяме
Ето, ето - това ни липсва - солидарност и съпричастие. Защото ние, изгорелите, се опитваме да спасим нечий живот, който все още може да бъде спасен....
За лекарите:
Двете отделения - онкото и интензивното кардиологично са съседни, с общо фоайе.
Чакаме пред онкото, баща ми лежи в него...
В кардиологичното не пускат, пиле не може да припари, вратата се отключва само отвътре, звъни се на звънец, близките подават през вратата на сестрата дрехи, санитарни материали и т.н. На вратата огромен знак, като пътен - "Пушенето забранено". Естествено.
От асансьора излизат млад мъж и млада дама, облечени в костюми, елегантни, с лаптопи през раменете. Мъжът пуши.
Звънят, вратата веднага се отваря навътре, вижда се сестрата, която им прави път да- влизат направо, МЪЖЪТ С ЦИГАРАТА В РЪКА , в същото време, докато врата е отворена онвътре излиза лекар.
Крещя към него: Докторе, какво правите, тези хора не спазват елементарните правила....
Той ме поглежда, приближава бавно към мен и ми отговаря: "Госпожице, и аз не харесвам света, в който живея. Но трябва да храня семейството си!" Беше прав!!!!!!!!!!!!!
Гатанка: Кои бяха младите елегатни хора с костюми и лаптопи, влизащи нагло в отделението и не спазващи не само болничните, административните, ами и човешките закони?
"Умиране няма и задачата има решение!" - Стъчо Джонсън
|