Отивам - утре и ще мислим план за действие. Съпругът ми ме подкрепя и никога не ме е спирал в грижите ми за родителите, още повече, че и неговата майка е онкоболна и нея също посещвах по време на химиотерапиите.
Засега мислим да й направим един скенер тук в Сливен и да го разчетат в Стара Загора. След първоначалния стрес от маркера сега вече мисля разумно и се опитвам да не падам духом. Непрекъснато се чуваме по телефона и я питам какво яде и все й се карам - това, което трябва да яде , не й било вкусно. Вчера изяла две пържени и пълнени с яйце и сирене чушки и съответно болките й се появили. Пила ривотрил, за да може да спи. Пие и Карсил за черния дроб , но без диета как да се справи този дроб. Не си е записала час за хирург, с Нешев също не е говорила, за да разбере дали това не е следствие от живата вода. Явно и изпаднала в депресия и се е оставила на течението. Ако успея да се сдържа и не се разрева пред нея, ще й кажа, че ако тя не иска, няма кой да й помогне.
Всички вие знаете колко е трудно, но..понякога човек така се мобилизира , че палнини може да премести. Искрено се надявам всички да успеем да го сторим.