Поговорих и с майка следобед. След вливката бях изчакали за разговор с лекаря и макар да беше спокойна и да ми казваше да не се притеснявам , усещах отчаянието й. Попитала е какво следва и са й отвърнали, че трябва да се събере комисия да реши. Смънкал химиотерапевтът, че вероятно от костите и от дроба й се вдига маркера и да пие Карсил и Деган .Болките според него били от дроба.Поискала си жената скенер , за да се види все пак откъде идват нещата и как се развиват и ..отговорътр бил :Няма смисъл да натоварваме организма ви. На мен това ми звучи като поживейте си още малко , пътник сте , защо ни занимавате. Нямат обяснение , но и нищо не предприемат да си изяснят нещата. Онкоболна ли - всичко е ясно , не подлежи на изследвания и лечение . Един от "великите" като човеци хирурзи я попитал ще прави ли химиотерапия , а тя казала, че ще помисли. Аз знам, че не иска и с тези си думи може би и комисията ще я отхвърли.Но пък ми разказа за жена , чийто син я водел на терапии за 5 година поред - нормализира се маркера и после пак се вдига . Но как да я подлагам на такова нещо - не знам какво да я посъветвам. Всички вие разбирате чуденето ми и ви благодаря дори само , че четете.
За пореден път съм разочарована от медицината ни, но болката ми е по -силна от всяко разочарование. А се чувствам толкова безсилна..