Казваш "през първите години на оцеляването ми". Колко са тези години и колко време не си лизвала захар? И нищо сладко ли или захарин може?Предварително благодаря за отговора!

В отговор на: diana1OO


Поне 6,7 години след злокобния момент не бях лизвала захар.
След това не, че съм се нахвърлила на сладкото като невиждала, но започнах макар и рядко да си позволявам по малко.
Моя опит ме научи, че рака е болест на "лакомията", ако може така да се изразя.
А смисъла на това е, че всяка глезотия, от която хората не могат(или не искат ) да се откажат е сред любимите лакомства на рака.
А за газта съм убедена, че на никой от нас не е сред любимите пороци, от които не може да се откаже(като цигарите, алкохола, месото, захарта и изобщо вредните храни, които са доста вкусни) , следователно газта няма как да е и сред любимите на рака ;)
И така рака като не му се подава от тъй обичаните лакомства, той започва да изнемогва и лека полека"разбира", че не му е там мястото и напуска нашето тяло.Поне аз така го усещам :)

П.П.Щях да забравя за захарина--захарина е поне 100 пъти по вреден от захарта и със 100 пъти по канцорегенен ефект, защото той е концентрирана химия, която се натрупва в тялото ни и акумулира.Същото се отнася из а нутрасуита, който съдържа лауцин, нимцел,аспартмам,... а те са убиици за живите клетки в тялото.
Извода може да си го направите сами.
Успех и много упоритост на всички

Успех=интересувам се , вярвам в себе си, боря се, не се отказвам.В мойто тяло - Аз съм шефа!!