Надявах се да имам по-добри новини за всички вас, но..Всъщност ще започна с една такава - изпълних една мечтатна майка си и тя ме видя булка - на 20.09.2009г. Оттогава не съм я виждала, но не получавам добри новини и се обръщам през всички, които сте минали през този кошмар, да ме ориентирате дали съм на прав път в предположенията си , че идва началото на края.От известно време тя започна да получава киселини и болки в стомаха , който според лекарите е бил раздразнен от химиотерапиите.От тях вече изминаха 8 месеца и нещата вместо да отшумяват се задълбочават. Почти нищо не може да яде , защото я заболява стомаха , оттам болката към дроба, към гърба и последното, което й помага е Долтард.Аз си мисля , че болките са от чернодробните мети , защото явно храната не може да се обработва. От няколко дни вече вдига температура вечер и усеща треска.Също симптом, който ме притеснява. А тя си мисли , че нещата са от пиенето на живата вода, която я е раздразнила .Сега не я пие и не знам и какво да я посъветвам .Предстоят ни изследвания за ТЕЛК , взет й е и тумор маркер и на 13 10 ще видим как са нещата, но някак си психически се подготвям за неприятни новини..Четох доста тези дни в клуба, но описание на такъв етап от заболяването с такива симптоми почти не открих. Затова ви моля , ако някой има време и му се връща към болезнено минало , да сподели изживяли ли сте подобни неща. При нашата диагноза много ми се иска да повярвам на мамето, че само е настинала и че всичко ще отшуми.Повярвайте, вместо да се радвам на току-що отминалата ми сватба , аз всяка вечер заспивам с едни ужасяващи мисли и картини..Как да не го мразя този рак..Колко съдби унищожи..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите