|
|
| Тема |
 Re: ФИЗИЧНИ ПРИНЦИПИ [re: Buba67] |
|
| Автор |
Buba67 () |
|
| Публикувано | 19.09.09 12:35 |
|
|
|
Важно условие за създаване на голяма конфлуираща лезия е постигането на бавно и постепенно повишаване на температурата на тъканите. Бързото достигане на високи температури >110°С води до бърза коагулация на тъканите около електродите и загуба на електро- и топлопроводимост поради факта, че с високото си съпротивление коагулационната некроза играе роля на изолатор. За постигане на голяма и хомогенна термална лезия е необходимо постепенно покачване на температурата до необходимите цитотоксични граници. Бавно покачване на температурата може да се осигури с постепенно увеличаване на мощността на прилагания електрически ток в хода на РТА или с пулсовото му прилагане (Goldberg et al. 1999). Друга използвана стратегия за предпазване от бързото повишаване на температурата е употребата на електроди с вътрешно охлаждане. Goldberg et al. постигат лезия с диаметър 4,4см с използване на охлаждан електрод с дължина на активния край 4см. Употребата на биполярни електроди засега не показва някакви предимства пред тези с вътрешно охлаждане по отношение големината на постиганата термална лезия и повторяемостта на резултатите (Ahmed et al. 2004). Повишаването както на електро-, така и на топлопроводимостта на тъканите чрез инжектиране на различни разтвори в тях представлява друга възможност за повишаване ефективността на РТА. Използвани за тази цел са разтвори на натриев хлорид, етилов алкохол, супрапарамагнитен железен окис (Goldberg et al. 2001). Общ недостатък на перфузионните техники е непредсказуемостта на разпределение на разтвора в тъканите, респ. формата на постиганата термална лезия. Основен локален фактор, влияещ върху възможностите за ефективна чернодробна РТА, е разпределението на кръвоносните съдове в черния дроб. Данните от експерименталните проучвания на опитни животни сочат, че при РТА на черен дроб in vivo остават зони от витални тъкани около съдовете с диаметър над 5мм – в 100%, около съдовете с диаметър 3-5мм в 30% и в 3% около съдове с диаметър под 3мм (Lu et al. 2002). На практика при РТА на перфузиран черен дроб кръвоносните съдове над 3мм остават интактни поради ефекта на охлаждане на тъканите от кръвния ток, който не позволява достигане на цитотоксични температури в стената на съдовете и в близост с нея. Важността на ефекта на охлаждане за клиничната практика се демонстрира най-ясно при перкутанна РТА – непълна аблация се установява при 100% от туморите, имащи контакт с vena cava, при 57% от тези, контактуващи с v. portae, и при 33% от туморите с контакт до някоя от големите чернодробни вени (Gillams et al. 1999). За елиминиране на ефекта на охлаждане се предлага използване на интермитентен Pringle-маньовър (Elias et al. 1998) или балонна оклузия на кръвоносния съд в близост с третирания тумор (De Baere et al. 2002). За тумори в близост с vv. hepaticae или v. cava за целите на РТА ние разработихме метод за модифицирано тотално съдово изключване под интраоперативен ехографски контрол (Julianov et al. 2008). В крайна сметка възможността за постигане на термокоагулационна некроза с желана форма и големина изисква детайлно познаване и внимателно манипулиране на множеството технологични и локални фактори в зависимост от конкретните клинични нужди.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
| |
| |
| 
|
|
