Как лети времето и как ме е срам, че не успях да се видя на живо с Флор, ама много ми беше ангажирано цялото лято и есентта не се очертава по -малко, но се надявам да ви стане интересно и обещавам и снимки да пусна тези дни, като отсея най-доброто от хилядите такива.
Сполука и здраве на всички!!!!!!!!!!!!!

Една различна Ирландия

Както често в живота се случва, тръгваме нанякъде, а се озоваваме на напълно непознато и неочаквано за нас самите място.
Та излизайки от нас през май, с идеята да си купя една шайга череши, 2 месеца по-късно се озовах на най-западната точка и едно от най-трудно достъпните места в Европа.
Та вместо череши се прибрах у дома с не толкова интересната, както подлъгва заглавието, книга:
100 места , който трябва да посетите в Англия.
Четох цяла вечер, но някаква изключително интересна информация , така и не намерих( нещо, за което никога да не съм чувала, да ме грабне, разпали въображението ми).На зазоряване се зачетох за един остров в Ирландия,който ми стана сравнително загадъчен с изключително старата си църква.
Отивайки на работа, реших да почвам организация по пътуване до там и науча, още подробности за това място.
Не щеш ли обаче, на монитора ми се показа, нещо , което ми напомни по някакъв начин, пътеката, водеща към Мачу Пикчу,моменти от някакви приказки, изобщо било е речено да посетя,един далечен и рядко посещаван от туристи остров.
Някой ако се чуди, как така ми се е появило на екрана-с две думи , натиснете Visit Ireland ( или нещо от сорта и ще разберете).
Целият ми ден премина в четене на инфо до това местенце.Много неща изчетох, но така или инъче, чак толкова отговори на въпросите си не намерих.
Консултирах се с travel desk в компанията, но там англичани ми казаха, че не знаят за какво говоря и ме насочиха към Дъблин, да търся мистерии( или по-точно купон).
Дъблин, може и да е било евтина дестинация за запивка някога, но в момента изобщо не ми се вярва да е такава, при цените на които се оказах свидетел в Ирландия.А те са определено доста по-скъпи от Лондон.
Skellig Michael-чудех се какво точно означава думата Скелиг, за което разгадаване ми помогна стар Ирландец, предупреждавайки ме, че пътуването с лодка, може да не ми се отрази добре здравословно-Скалист.И отивайки на място ми стана ясно, защо-Островът е огромна вулканична скала, показала се насред океана и била достатъчно щастлива да не е сама във времето.Скелиг Майкъл си има малко братче-островче, на разстояние, около 10 мин с лодка.
Та да започна по същество.
В книгите които се рових да чета информация за острова, данните са леко противоречиви спрямо хронология.
Едни казват , че за пръв път е бил населен през 4 в След Христа, други източници сочат 6 век, та да не бъдем много педанти.Да приемем, че това се е случило някъде там във времето.
Група монаси от Франция,без някакви конкретни причини да са изложили, се грабват и бавно но славно се добират, до това, толкова негостоприемно място в Океана.
Брегът е изключително стръмен и преди да направят живота си по-лесен, буквално са практикували алпинизъм или катерене на почти 90 градуса отвес до върха.
Интересно е да се отбележи, че във Франция, от където идват поселниците на Ирландския Остров, се намира свещено място със същото име-Mont-Saint-Michael,което е било опора и основа на Romano-Breton сила и култура по това време,западнала точно в периода около 5 век.
Дали са били същата група монаси от Франция или не, не мога да твърдя, но е факт , че в Корнуел също съществува-St.Michaels Mount, който също се свързва с Арахангел Михаил.
Животът на Острова е негостоприемен и в наши дни, а не ми се мисли, какво им е било на тях преди толкова векове.
Какво им е коствало на малката група( смята се , че на Острова никога не са живели повече от 20 човека, по едно и също време), рискувайки живота си в името на Християнската Вяра.
Лека полека, построяват каменен манастир, пчелни, каменни кошерчета да им служат за подслон и одават живота си на Бога .
Името Майкъл е в чест на Арахангел Михаил, посетил това свещено място , някога далеч в историята и потърсил подкрепата на Свети Патрик, в борбата срещу злия Змей.Сигурна съм, всеки прави паралел, с нашия свети Георги, преборил Триглавия( или с колкото точно глави е бил там).
Много бързо из района се разнася мълвата, че Островът е обитаван от Войниците на Бога( така са се наричали , монасите живеещи там)., а и не само из Океана, а слухът се носи чак до Египет и Европа.Започват да прихождат първите благочестиви люде , да се поклонят на каменния кръст, изваян, не от някой древен майстор, а от самата природа майка.
Но слухът не отминал и любопитните уши на мотаещите се без работа, наоколо-Викинги.
Без да се замислят много,набързо нападнали свещеното място и отвлекли, 2,3 от обитателите му за откуп.
Та рекетирането, не е от вчера и днес.
Минавало времето, монасите се борели с разбушувалия се Океан и нашествия от неканени гости.
За съжаление,никога не е намирана каквато и да е била писменост там, което ми се вижда доста странно, при положение, че са подържали връзки със света.
Около 13 век , в района, настъпват изключително тежки климатични промени,което принуждава монасите да напуснат завинаги вековното си поселище, останало безлюдно за близо следващите 3 века.
Дали времето, става отново, по- благоприятно или просто в онези мрачни времена около 15,16 век, молещите отново, намират начини да се завърнат и помолят на Свети Михаил.
През 1820, собствеността на острова минава в ръцете на управата от Дъблин, която и фар слага там, да направи по лек пътя на моряка, дръзнал да мери сили с необятния Океан.
През 19 век , освен пазача на фара и неговото семейство( което нещастието не подминава-2 те му невръстни деца, остават завинаги на 2 и 4 години), там намира дом и една крава.Как са я изкачили до върха, който е около 800 изключително стръмни стъпала, оставени ни , наследство от монасите, един Господ знае.
Между 1900 и 1945 , там дори кипи живот.Имало е около 20 живеещи човека и дори се е наложило наемането на учителка за бързо нарастващото население там.
Ала с идването на 2-та Световна Война,Островът отново загубва, писаната история за него през последните 2 века.
60-те години, там се построява и хеликоптерна площадка, да обслужва пазача на фара, през тежката зима, когато е напълно невъзможно достигането на Острова по вода.
И като че ли всичко започва да тече по-леко,спокойно, докато не идва голямата буря през 1963, която отнася веднъж завинаги, изградените постройки от днешно време и Свещения Камък, притеглял хиляди пилигрими от цял свят.
Десетки водолази, безуспешно и до ден днешен го търсят, но уви.Океанът е взел своя дан.Просто е изчезнал без диря и следа.
В момента, там пак си има работещ, но автоматичен фар.Няма го стария пазач, да разказва, страховити истории.Само 2 ентусиасти-учител и археолог, пазят светинята, доброволно , през лятото от евентуалните набези на вандали, дошли на поклонение , а имащи за цел, да отнесат със себе си , малко парченце камък от тази светиня.
Опитах се да дам малко информация, за тези нечували , за това интересно място и сега идва ред , да дам малко мои впечетления и преживелици.Търсейки , конкретна информация, от Trip Advisor , как се стига, изобщо до там, се натъкнах на интересния феномен-информацията идва от Американци,посетили това място и за малко да се заблудя.
За тях е най-близо и удобно да летят до Шанън.Това обаче не важи, за идващите от УК.Кери-летище Кери, което би могло да се сравни с някое селскостопанско летище в България.Толкова е малко и толкова са неосведомени, служителите му там.
Полетът трае около час и 10 мин., от Станстед –Лондон и билета, едва ли ще го намерите по-евтин от около 90 паунда ритърн.Самолетът е пълен до дупка.Не се сещам в по-пълен полет да съм пътувала.
Пристигайки там, ви очакват 2 колони-за хора от Европейския Съюз и не такива.Чинно се наредихме на опашката за Европейски , но бързо бяхме сложение в ръцете на доста нелюбезен служител, твърдящ , че Бг, не е от съюза и какви са тези карти , с които пътуваме.Жив дивак.След не особенно приятен разговор, офицерът ни пусна, но на изхода бяхме посрещнати от особенно развълнувана служителка, бореща се , със свинския грип и виждаща в наше лице, потенциални заразители, по простата причина , че сме българи.
Не искам да изпадам в подробности, защото това , изобщо не е най-неприятната ми случка , случила се с мен на някое летище и след кратка справка, бяхме пуснати да видим красотите на Ирландия и по-точно , както всички казват-Ring of Kerry.
Общественият транспорт в Ирландия, не е никак скъп и доста добре организиран, но точката, до която се бяхме отправили-Portmagee, e просто една забравена от Бога и Дявола дестинация.Автобуси, от там минават 3 пъти в седмицата и на нас ни беше крайно неудобно дните, в които Ere Buses,се домогваха до там,та поради ред причини, не можехме да вземем и кола под наем и пред нас седеше единствената алтернатива-засмян, смърдящ на чесън чичо, да ни вземе и върне до Кери.
За удоволствието се заплаща скромните 160 Евро за 140 мили отиване и връщане, които обаче, е възможно да ви отнемат дълги часове, поради , изключително тесния, стар , но колко живописен път, виещ се над Окена.
За ентусиасти и ако бях в група с такива, най-голямата наслада е да се мине Ring of Kerry,с колело и лагеруване, където сварата, свари.
Невероятно красиво е.Пътят минава, край малки , средновековни градчета, в едно от който видях магаре, натоварено с едно приспособление, за носене на дърва, на което никак не ми идва думата на ума в момента.
Каменни мостове, пресичат пейзажа и те карат да затъиш дъх.
Шофорът , който иначе, беше типичен, веселяк Ирландец, на около 60, само коментираше, как поради лошото лято, нямало туристи, а като му забихме въпроса-А това за пъбовете, едва ли е зле, защото значи, пълна къща, очичките му светнаха, като на пиянка седял на сухо 2 дена и безспорно се съгласи, че сме доста разумни и прозорливи.
Минавайки, край малко градче, цялото накипрено с флагове и цветя и знамена и някак си доста безлюдно за обедно време,водачът , само промълви-До вчера имаха празник на пиенето, сега реанимират.
Буквално-град призрак-джан джун човек нямаше.
Общо взето извадихме късмет, без трафици, инциденти и т.н и за около час и половина се озовахме при нашата мила хазайка Моника в Portmagee.
Търсейки настаняване по интернет се натъкнах на 2 т.н хотела.Нищо общо нямат с хотел разбира се.
Едното място е на пристанището и над един от най-хубавите пъбове, които съм била, има стаи под наем.
Др.място при Моника е нещо като хижа, към която пък има отделна къща, която ние наехме и е на около километър от пристана на лодките.
Къщата ме изненада много приятно.Всичко беше повече от перфектно.Заредена до безобразие с всякакви джаджи кухня, джакузи, телескоп и невероятна чистота, за скромите 40 евро на човек на нощ, с включена закуска.
Portmagee, е толкова малко селце, че едва ли има повече от 100-на къщи, които никой не заключва.2 пъба ( единият доста занемарен), но за сметка на това, другият е шестак от всякъде.С жива Ирландска музика, добра кухня и много приятна атмосфера.
Излишно е да споменавам, защото е близко до ума, че на толкова отдалечено място и стратегическа точка в Океана, там са се извършвали не толкова чисти дела, а направо тъмни афери са се крояли, като рекет, на пътуващи кораби или за по-лесно да го наречм пиратство.
Там е била най-стратегическата точка, по време на Сухия Режим в Щатите.Всеки контрабандист е плащал своя дан на Портмаге.
Около 1830г един от най-големите контрабандисти , изобщо за времето си успява да прелъсти , дъщеря на MP от Лондон и така да затвърди, по-добрата закрила за тъмните си дела, под законната шапка на Кралицата.
Всичко , вече е минало и за славната история на селцето, може да научите повече история в малкото, но спретнато музейче, срещу скромна цена от 3.5 Евро.
Из района са запазени, динозавърски стъпки и това е другата атракция на селото.
Добре хапваме , пийнхаме в пъба и решаваме да се запасим с доволно количество пиячка за къщата и починем.Да ама не.В единствения магазин,китен , като от картинка , бира не се Продава!!!!!!!!!!Само вино, на което цената му почва от 10 Евро нагоре.Прежалваме се да ни хване злия махмурлук на другия ден, след бира и вино и потегляме към къщата.В шеги и закачки, вечерта минава и всеки по леглото си се настанява в очакване на следващия ден-пътуване до Острова.
А каква буря се изви през нощта, на която едва ли преди , съм била свидетел.Просто нечовешко беше.Първото , което ми хрумна е да се моля на Свети Михаил, морето да е добро на сутринта и ни позволи да стъпим на това невероятно място.
Явно чу молбите ми горещи и на сутринта отплавахме.
Записването за лодка става предварително и струва 45 Евро на човек.
Лодките са малки моторници и се движат в група от 10 , с по 10 човека.Всеки е снабден с огромен дъждобран, защото Океанът не прощава, да прати мокри целувки по телата на любопитните пътешественици.
Пътят трае около час и половина в едната посока.
Скелиг Миакъл се намира на около 18 км от Портмаги и пътуването е доста впечетляващо.Зловещи скали, празен , необятен океан и изведнъж изниква от нищото-Една огромна Бяла Камара.В първия момент си мислиш , че сняг е затрупал малкия Скелиг, а после виждаш че са милиони птици, накацали и гнездящи, от които, някога старите монаси, са намирали основна прехрана, освен многобройната рибка наоколо.
На малкия остров, който никога не е бил обитаван, се намира 2-та по големина колония от птици в Европа( първата е някъде в Шотландия).Толкова са много..............Всичко е бяло и лодката спира, хората да им се насладят..........Никога не съм виждала подобно нещо, а и не съм запозната много с пернатия свят и ги гледам в захлас.Едни шарени, големи, които се казвали Пъфини, едни като чайки.
Не се усещам, как лодката, отново е потеглила и ще акустира на Големия Скелиг.Не очаквайте мостик или някакво приспособление да стъпите на брега.Смелият Капитан, с две ръце се бори срещу вълните и вие трябва да издебнете подходящия момент и скочите на сухо( малко си е страшно, може и във водата да се озовете при невнимание).
Островът е напълно безплатен за посещение.Не знам защо но си предствих, група юнаци, самозванци, появявайки се зад първия ъгъл и искайки вход за нещо, което по ред е без пари.Но не бих искала да коментирам, кои младежи ми изникнаха във фантазията.
Та вече сме на земя и имаме 3 часа за разходка.Стъпалата са на векове и за радост , нито времето, нито малобройните туристи, са им спомогнали да се разрушат.Същите си седят от векове и водят до 800 метра височина, където е черквата , гробището и пчелните каменни къщички на монасите.
Пътеката е необезопасена и в никакъв случай не се препоръчва за хора, имащи страх от височини.Последният смъртен случай е бил 1999.
Гледките към върха са спиращи дъха.Скали, океан и отсреща милиони птици!
На върха ни очакват 2 пазителите на Острова през лятото, които изнасят напълно безплатна, но много интересна сказка.Нищо повече, от това, което написах като въведение.Много набързо само споменават , че е имало поселище преди монасите да дойдат, но от кой и защо-загадка?
Интересно което казват е, че Островите, били силно намагнетизирани и евентуална причина, да бъдат прителгателна точка за милионите птици.Дали е вярно, не мога да кажа!
Ако сте щастливци, може да зърнете тюлени, почивайки си на сушина и ята игриви делфини.
Едно от най-прекрасните ми пътувания, заредило ме с енергия и мечти за много следващи такива.
Желая го на всеки!