|
Ето мее Бях за 2 дни на Рилски езера. А преди това ми се струпа много работа, която трябваше да отметна за тези два дни напред. Днес пък имашеза наваксване, но това не е интересно .
Отидохме по предложение на приятелка на сестра ми, която има рожден ден на 19-ти и понеже тогава е празникът на дъновистите имаше идея за по-нетрадиционно прекарване на своя празник.
През цялото време имахме на лице "извлек" от емоции (емоционален концентрат ;))): спахме на палатка (което е новост за нас), през нощтта беше близо до нулата, а вечерта беше също много вънуваща. Запознахме се с много интересни нови хора. По-рано вечерта послушахме от техните беседи. Сутринта посрещнахме слънцето заедно с тях на Молитвения връх (е, имаше облаци де и не видяхме цялото очарование на това събитие), а на другия ден някои от нас танцуваха с бели дрехи, а други просто съзерцавахме . Много се изморих, защото от студ цяла нощ не мигнах, но пък наистина си беше приключение.
Може никога да не стана дъновист, но се радвам, че изживях и това. Има неща, които не ми допадат, но усетих уникалността на тяхното съществуване не само като философия, но и като организация. Останах учудена и трогната от начинът по който действат-в разбирателство и единност.
Като че ли за първи път виждах изгрев?! Толкова вълнуващо беше очакването. За първи път осъзнах поетичния израз "пукването на зората". Хоризонтът сякаш набъбваше, подобно на бременна жена.
Уникална е и гледката на стотиците хора преобличащи се в бяло. Цялото било побелява от хора пълни с надежда. Танцът не си го представях така. Наблюдавайки го разсъждавах за символиката му, за значението и въздействието му и открих, че това не е художествен танц, изпълнен с пластика и красива хореография, а уникален танц на духа и вярата. Красотата му беше в единството, в наситената с вяра атмосфера, във вглъбяването в себе си между множеството. Някои от вас ще кажат "ами естествено. Ти какво си мислела?!" Но все пак съпреживяването те кара да стигнеш по-дълбоко и да разбереш по малко по-различен начин.
Единственото, което смущаваше прелестта на атмосферата беше един новинарски ветролет, който се връщеше отново и отново, дръзко снишавайки се над главите на белите братя. Беше досада, но и провокация. Все още не разбирам кой и защо го направи по този грозен начин.
За природата няма какво да говоря. Всички знаете. Тези, които не са ходили до там може много думи да чуят, но те пак няма да са достатъчни.
Та така, мили приятели! Мога да заключа, че животът е прекрасен и дай Боже всекиму всеки ден да осъзнава този простичък факт
ПС "Светъл ден" е мъдрият поздрав на членовете на бялото братство и понеже е вечер ще ви пожелая Светъл утрешен ден
|
Re: ? [re: marggoto]
Re: ?