И най-вече ако трябва да кажеш в прав тест , че повече нищо не може да се направи и изходът е лош....Да за съжаление , повечето онколози се налага да го кажат и може би за това избягват прекият контакт и обясненията...Няма да забравя имам двама много близки онколози единият ми беше съученик и сме се напивали по студентските години..та много преди и аз дасе окажа от страната на пациентите такива ужасни , обезсърчаващи неща ми говореше за тази диагноза...Казвате те(онколозите) незнаят за последиците на химиотерапията, че тя е съсипия за организмът..и че сие малко шанс от ТО-ТО-то....Е, добре какво мислите , че един онколог може да ви предложи на местото на химията...да ви каже, Ок.пич това просто не се знае дали ще проработи, ама съвременната фармакология и фармация това познава ,като панацея....та нали тая истина , ако се каже на висок глас може да убие психически някои пациенти...За това лекари попаднали от другата страна на барикадата на пациентското място са най-песимистично настроените и унили пациенти..Защо?Ами просто защото те много добре знаят...за какво иде реч...Често съм казвала, че невежеството и незнанието в определени случаи помагат повече...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите