Я да се разпиша и аз, макар че не съм излизала в отпуск. Това ще стане в далечното бъдеще - когато се пенсионирам. До тогава ме чака само работа. Е, не мога да си кривя душата, че имам и няколко часа за себе си в неделя - когато бабата излиза с малката си дъщеря, времето тогава си е лично мое. Тази неделя приятелката ми имаше рожден ден и го отбелязахме у тях с торта и чаша зелен чай. След това заедно с мъжа й отидохме в Милуоки на етнически фестивал. Немската общност беше организаторът. На този фестивал имаше няколко сцени с оркестри и човек спира да послуша музика, където си пожелае. Имаше павильони и шатри, където се продаваха сувенири, дрехи, накити. Видях занаятчии, които показваха майсторството си на струг - как изработват дървени съдове и предмети за бита. Военните пък имаха въздушно шоу и беше трудно да се "уловят" самолетите с фотоапарата. Само от храната останах разочарована. Поръчах си наденица с кисело зеле / това е деликатес за мен, защото го ям веднъж в годината/. Очаквах да ми дадат голяма порция -като в тукашните ресторанти. А то се оказа най-обикновен сандвич: парче варена наденица върху бяло продълговато хлебче / използва се за хот-дог и е с отвратителен вкус/, парче маринована краставица и само 1 супена лъжица кисело зеле отгоре. То бива стиснатост, ама чак пък толкова... Наредих се на опашка най-вече заради киселото зеле, а то - хем малко количество, хем няма чесън в него. Тия дни ще си поръчам да ми купят цял буркан зеле и ще си го направя, както аз си знам. До сега не съм попадала на американци, които обичат кисело зеле с чесън - не им харесвала миризмата. Аз пък не мога да ям техните палачинки с кленов сироп, като добавка към наденицата. Та такива ми работи при мен. А бе не скучая в неделните дни, дори когато ги прекарвам пред компа. Приятен остатък от деня за всички!

Редактирано от Mpaвka на 28.07.09 16:33.