Оказа се, че сме оборудвани и с интернет и лаптопи Днес бяхме на раходка до мястото, където извира р.Арда. В общи линии преход за загрявка-кратък и лесен. Ооообаче .... първо не успяхме да налучкаме правилния път, озовахме се на някакъв баир далеч по-далече от избраната дестинация. Открихме пътя, след това подминахме извора, защото не го видяхме, стигнахме до едни дървосекачи с коне и добре че така стана защото кой знае къде щяхме да стигнем.И тъкмо решаваме да тръгваме и моя мъж казва: Ще вали яко, и ... позна... Планът беше на връщане да хапнем в някакво кръчме в попътно селце, а аз през цялото време мрнках: ама как не взехме по един сандвич. Вода, ядки, дъждобрани-ок. Ообаче викам в планината не бива и без храна. Иии като ни запраска един дъжд ... мамата си трака (с извинение). Гръмотевици, светкавици и порой! Доста страшничко стана...Едва се добрахме до една продъдена барачка и муш- кротнахме вътре, а дъждът изглеждаше, че никога няма да спре. Е, прибрахме се най-накрая. Като потихнаха гръмотевиците затегнахме дъждобраните и хай с бърза стъпка през рекичката (бивша пътечка), джапа-джапа-джапа. А аз през цялото врме се хильосвам. Викам : ехееейама какво приключение, а? Да бе, да! Мисли позитивно! Тук камина гори и ти е топло, а дъждът спира, а и колко е весело Абе стана страшничко наистина по едно време, но пък каква красота е- не мога да ви обясня колко много цъфнали билки, поляните пъстри, та пъстри, ухае на бор и на истински чай! Просторът необятен, душата ми лети Добре, че са ни толкова любезни домакините. Носех си набрани мащерка и дива мента. Направиха ни чайче. Довечера ще ядем родопски клин и пататник, но не си мислете, че мъж ми ще помине само с това. Размразяваме пържолите сега и довечера ще има цър-пър. Я да ви покажа къде сме точно :
Ай, после пак, че ми се карат: за какво си дошла тукпак ли на компютъра
Ох, малко ми е трудно на тази клавиатура, та ще ме извините за грешките
|