Е, оказва се , че спокойствието и надеждата ни са били за кратък период.Днес ,след няколко опита да се направи тумор маркер, най-сетне разбрахме резултата - около 290.Последният от месец януари беше 41.Първо нямаше реактиви, после загубиха резултатите и чак на 20 май взеха кръв.Резултатът е този.Всъщност днес имаше час за сцинтиграфия, но отново поради липса на изотоп са я върнали за утре.Успяла е все пак да види маркера и първоначално скри от мен , но едва преди половин час разбрах и аз.Вече е звъннала за консултация с д-р Юлиянов.Естествено, трябва да видим и сцинтиграфията ,но и ехограф, за да разберем дали от проблемите идват от вече известните ни неща или се е появило и друго.Между другото не знам дали ви е известно, но според някои жени,които се лекуват в онкото ,е възможно да има грешка,защото на доста им давал завишени стойности - просто работели с други реактиви - нещо, в което много не вярвам ...Иначе майка ми ,като изключим притеснението ,вчера ми изглеждаше добре-вярно ,че не се движи много , но си хапва почти всичко , обслужва се сама , даже рядко слага и яката на шията ,защото почти не усещала болка.И отново нерви и тревоги. Сега голямата дилема е - да предприемем ли операция за отстраняване на метастазата( или метастазите, ако са станали повече след последния ехограф)? Знам,че мненията са различни, но..Ако се върнем пак на вариант химиотерапия не знам дали ще издържи..Или да минем само на алтернативи-Данито само как ме убеждава за живата вода..Аз вярвам , но тази ,която трябва да повярва е майка ми , а не я виждам засега убедена.
Извинявам се , ако думите ми звучат несвързано, но излагам разсъжденията си ,които и в главата ми не са подредени - донякъде съм подготвена за ситуацията , но все пак е трудно! Не живеем в един град , но си е друго като й се обадя и питам как е, а вариантът да я няма е непоносим.
Благодаря , че ви има !
Море от успехи в борбата с болестта ви пожелавам !