Искам да ви кажа, че всичките ни чуства-страхове или надежди идват от настройката ни дълбоко в мозъка.Всеки трябва да се вземе в ръце и да разбере, че всичко зависи от неговата готовност да се бори с проблема. когато ми казаха, че трябва да направя хистеректомията, аз се дърпах и помайвах-да мине време, да помисля.При едно излизане в чужбина направих кръвоизлив и тозчаз си казах-когато се върна-край-правя операцията, само да се върна жива и здрава. Върнах се, планирах операцията и се подготвих като за санаториум: купих си жълто спално бельо специално за болницата-да ми е свежо, купих си красива нощница, отидох на фризьор, взех си любимия дискмен и любимите дискове и т.н.Абстрахирах се от всичко в стаята- все пак е онкология и това най-ми е тежало- изслушваш за всички смъртни случай и чудесии до девето коляно. Със слушалки на ушите слушах, но не чувах-това беше моята битка и трябваше да я спечеля. След 2 дни, когато ми свалиха катетъра и можех да ставам, се измих, гримирах се, слушах си музиката, посрещах си посетителите и четях вестниците.Не ми остана време за болката- гордеех се със себе си и спечелената битка.Лекарят сутрин влизаше в стаята с кеф и се шегувахме.На 4-ия ден излязох в градината, което си беше лудост, но попих въздуха навън и си казах, че имам само още 3 дни. наистина след 3 дни ме изписаха с махнати шевове и в добро здраве. Този начин на отношение към здравните си проблеми съм запазила и досега.Много се терзаех в началото, защото диагнозата ми беше поставена на профилактичен претлед и след 2 дни бях с оперирана гърда. после си казах- колкото живот имам подарен, да го изживея пълноценно,гледам напред, не се лишавам от дребни удоволствия, не гледам на себе си като на болен и единствено ходя на профилактични прегледи и чета ЕЖЕДНЕВНО в клуба.
Някой ми е писал на имейла, но нищо не се разбира.Ако модераторът разреши, ще напиша тук телефоните на д-р Христамян.
Бъдете здрави и не се лишавайте сами от щастие!