Знам че трябва да сам силна зарди мама,която вече два пъти се бори с рака(на белия дроб и гърдата)зарди момчетата ми,които дори не искат да ходят на бала си.Но откъде да ги взема тези сили?Благодаря на всички ви за подкрепата.Затова писах тук,защото знам че сте истински,и сте до мен.Макар че не ви познавам.Знаете ли кое ми тежи най-много? Че той е паднал там-умирал е на улицата,а аз не съм усетила нищо.Издъхвал е а аз не съм била до него,да го гушна,да поискам прошка и да му кажа колко го обичам.Обичам го много,но забързана в ежадневието го приемах за даденост, и не му го казвах и показвах често.А сега по милион пъти на ден го повтарям но дали той ме чува.Дали ми е простил.Милички,няма по-страшно нещо от внезапната смърт.Нямаш време да се сбогуваш.Татко излезе на работа предишната вечер,беше охрана,не живеем заедно и аз не го видях.Сутринта си е тръгнал от работа а аз не му се обадих както обичайно правя.До онзи страшен миг в който чух в слушалката че вече нямам татко.Отидох там и той лежеше на улицата покрит с чаршаф,по улицата се стичаше кръвта му.Милият паднал е назад на главата си.Моят татко,най-добрия да си отида по този жесток начин. Поне да бях го заварила жив....Полицаите не ме пуснаха при него,казаха че е по-добре да не го виждам така.Но аз видях безжизненото му тяло,белия чаршаф и кръвта. И този ужас е пред мен постоянно.Защо не усетих че не е добре,защо не съм го завела на лекар?Защо?Хиляди пъти се питам,дали не съм могла да го предодвратя,да го спася?Аз ли съм виновна че той си отиде?Тези мисли ме побъркват.Как да продължа напред

Редактирано от bjbjbj на 17.05.09 09:36.