Ще давам накратко отначало. Аз не знам вас как са ви диагностицирали първоначално, но аз имах болки в корема ниско долу и аз помислих, че може да съм настинала и да ме болят яйчниците и отидох съответно на гинеколог. След ултразвук там се видя образувание и докторката каза, че е киста на яйчника. Следихме го един месец като развитие дали ще се увеличи или не, съответно за едно месец нарасна от 3/на 6 см до 6/ на 10 см и тя веднага отреагира. Приеха ме в АГЕ и там на следващия ден ме оперираха. Когато ме отворили, се оказало лейомиосаркома на тънките черва. Лежах 9 дена в Интензивното и после след д2 дена ме изписаха. Ходих на скенер в ИСУЛ и при прословутия патолог Терзиев и изрична молба от докторката (която ме оперира) да ме приеме и да определи какво трябва да се направи. Аз ве4е описах неговото държание, но забравих да спомена, че 3 дена ме кара да ходя там, за безсмислени неща, като въобще не се съобразява, че съм оперирана и да ме върти не е хубаво (но какво им пука!). Аз тогава бях по-млада и като се събудих от операцията, докторката ми каза, че съм имала малко туморче. Явно не е искала да ме притеснява и ме окуражаваше, че е нещо не толкова опасно. Но когато сега, след 3 години, ми каза: „а, бе, я ми донеси изследванията”, защото се заговорихме за дядо ми и за ИСУЛ, тя подхвана мойта тема. Попита ме какво ми е препоръчал патологът и аз като обясних, тя ми каза: „я, момиче, отивай в Дървеница и се хоспитализирай там. Кажи, че още нямаш деца и да ти обърнат внимание”. Каза, че трябвало дори и костите да ми изследват, но не знам защо. Това стана през декември, но дядо се нуждаеше от моята помощ, защото и на него му откриха карцином на белия дроб и аз така и не можах да отида до Дървеница. Сега, след 40 дена на дядо ми, ще отида и до там да видя що за стока са лечителите ни. А резултатите от скенера, ако желаете, мога и да ви кажа, също и от туморните маркери. А при вас как стоят нещата?

След операцията от хистологичното изследване излезе, че образуванието е ВИСОКОДИФЕРЕНЦИРАН ЛЕЙОМИОСАРКОМ. След което, като направих скенер, резултатът бе – „увеличени двустранно параилиачни лимфни възли в малкия таз, по-изразено вляво, където се скенира пакет 35 на 50 мм. По хода на парааорталните и паракавалните лимфни възли не се виждат увеличени лимфни възли” /това е скенер, правен в ИСУЛ и разчетен от д-р Митев/. Ходих и на ехограф, там всичко се оказа добре. Операцията ми направи в 1АГЕ д-р Колева /за която мога да кажа и че досега посещавам и отношението й много добро и похвално/ и повикания от ПИРОГОВ хирург доктор Ванев /при него ходих 2 пъти след операцията за контролни прегледи и да види туморните маркери, които правих. И неговото отношение бе добро, прегледа ме, видя скенера и маркерите и ми обясни, че този вид тумори е много рядко срещан в цял свят и че има конференции, на които те ходят и затова били важни следоперативните изследвания. Но също така каза, че и не може да каже дали ще се получи същото образувание или не, било рядко, но все пак съществува опасност от повторно появяване. И другият специалист, който посетих /както в предишната тема описах/, бе патолога доктор Терзиев от ИСУЛ. При него ходих, тъй като доктор Колева ме прати за след оперативно наблюдение, явно заради редкостта на тумора Може би този патолог се занимава с това, така и не разбрах, но както и да е. За пренебрежителното държание на докторите от ИСУЛ вече писах, но желая да кажа на MamaD, че точно доктор КРЪСТЕВА може и да е голям специалист /за това не мога да споря/. Но когато исках да я попитам нещо, тя просто отвърна: „ми изчакайте, имаме заседание”. А то приключва в 9 сутринта, след което въобще и не появи, та си взехме информация от секретарката! Защото 2 мин. от времето на доктор Кръстева са много ценни, но както и да е... Тя е модна дама, намира време да си прави сутрин прическата, но за пациенти май не. Това е мото мнение, за вас, MamaD не знам, дано сте имали по-добър късмет от нас. За доц. Цекова единствено мога да кажа, че ми даде време за отговор, макар и вече да беше късно, но тя наистина може да обърне внимание. Като специалист не я знам. То нали уж българските лекари са добри, ама вече почвам да се съмнявам, пове4ето май са полагали клетва по задължение, не да помагат на хората. Добре, че има интернет и можем да погледнем за какво става дума.

Та отново на темата за изследванията, които правих. Както споменах по-горе, пратиха ме на туморни маркери СЕА и СА19-9, като след операцията те бяха съответно CEA - 0,493ngr/ml и CA19-9 - 5,84U/ml. Първата година ги правих на 3 месеца, после втората - на 6 и след това д-р Ванев каза, че може и веднаж годишно, но аз гледам да е два пъти. Забравих да кажа, че д-р Терзиев каза, че този вид давал метастази /не си спомням то4но/ или в черен дроб, или в далак беше. Та това налагало тези туморни маркери. А доктор Колева ми обясни, че това, че е високодиферециран лейомиосарком било по-добре, но това бил тумор, който като цяло, независимо дали е високо-, ниско- или умеренодиференциран, единственото решение е оперативно и че не подлежи нито на химиотерапия, нито на лъчетерапия.

Ами то просто проведено лечение аз нямам, защото този патолог ми каза само това, че засега е това. Не се знае 50/на 50 шанс дали ще имам или не отново такова образувание, демек да се оставям на съдбата. Единственото, което правя е, че ходя на туморни маркери редовно, както ме посъветва хирурга от Пирогов, който беше консултант по време на операцията. И два-три пъти годишно ходя при лекарката, която ме прие първоначално, която е гинеколог, ама то е малко объркано.

В общи линии това е, което мога да кажа засега. Ако се сетя още нещо, ще го споделя веднага, а и ще се радвам да прочета вашите мнения, защото знанията са нещо важно. Благодаря Ви!

Редактирано от *jull** на 15.05.09 19:21.