Няма за какво да ми благодарите ,още повече,че съм направил един самосвал правописни грешки за което се извинявам,но пиша винаги каквото мисля и много рядко го чета после.Нека си чувстваме клуба като наш си и като сбор от различни хора ,но обединени от едно нещо само : а именно борбата с рака.
Когато говорим в тази тема за места на които човек се чувства добре ,си спомням една местност също под Дедево където е вилната зона и там на около 2 киометра навътре по черния път в гората има един дъб ,който се откроява от останалите дървета с това ,че е " разпръснал" наоколо си другите дървета . Та един пастир ми беше казал за това дърво,че "издърпвало " лошото от човека и ако се допреш до него облекчава страданията , и след първата операция бях получил адско главоболие ,което не спираше изобщо през целия ден( после разбрах,че в гръбначния стълб упойките водели до това)и ходех всеки ден на това място,сядах с гръб опрян до дървото и се унасях и действително главоболието ми изчезваше.След като си тръгвах, отново не се чувствах добре.Не зная внушение ли беше или самата местност -тихо,само птиците се чуват,усещаш гората когато с е вглъбяваш в себе си ,усещаш миризмата не на гората ,а на живота- ми въздействаше по този начин ,но беше наистина потресаващо и всички си ме знаеха,че аз всеки ден малко преди обед съм до моя приятел Дъба.
Може да ми се смеете и някой да ме мисли за куку,но аз си казвам действително нещата какви бяха тогава и лично какво съм преживял