като малко насърчение, за всички онези които наминават през тази тема и имат интерес:

Днес майка ме погледна с онзи особен студен поглед пропит от болка и ужас и ми каза:

..."ще се мре".....В такъв момен човек почти никога не е подготвен с отговор, но аз я погледнах и иказах с усмивка - "Господ знае кое е най-добро за теб", тя също се усмихна леко. И допълних: "ето, наближава Велигден! Никога не забравяй, че Господ не случайно е пратил своя Единороден Син, за да не погине никой който вярва в Него..."

.... има толкова много, което човек би искал да каже в такъв момент, но моментите на адекватен разговор... намаляват с увеличаване дозата на наркотика...

и още нещо, да - трябва да се молим за другите, но не само за болните, но и за техните близки... за хората, които носят товара на ежедневната болка и грижа.

За тези, които им е на сърце - да се молим и за спасение на душите на болните и близките им, защото:...."както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят" 1Кор.15-20,22