Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„ Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И
никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без
причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат
жените.
Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и
въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което
много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се
отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да
се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки
всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си,
но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него
непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално
право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите,
които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към
сърцето й - мястото, където любовта обитава."