Лоли, мила, знам колко е раздираща болката ти.
Знам, че жестоката болест на детенцето ти и загубата са открили в сърцето ти страшна рана и че тази рана ще кърви до последния ти дъх.
Знам, че каквото и да ти кажем сега, мъката ти ще е неутешима.
Мила Лоли, плача заедно с теб, тъгувам заедно с теб за този погубен млад живот, за чедото ти, което болестта отне преждевременно от теб, злощастна, скърбяща майчице!
Едно е сигурно - тази диагноза сама по себе си е присъда. Не тази метастаза е погубила чедото ти, а болестта, която се развива неумолимо и нашите лекари са абсолютно неспособни да спрат този процес. Дори и да бяха извършили последната операция - щеше да има нови метастази, после нови... тази болест е такава - жестоко е, Лоли, неумолимо жестоко е всичко това.
Светла да е паметта на чедото ти!
Знай, че то сега е на по-добро място -там няма болка, болести, страдания... Мила Лоли, детенцето ти винаги ще бъде с теб!
Скръбта ти те задушава сега, знам, раздира те!
Бог да ти даде сили да понесеш този товар!
Прегръщам те силно, Лоли! Кураж и сили, неутешима майчице!
|