Здравейте приятели, моите искренни съболезнования на всички които са загубили близките си през последните 2 месеца. Казвам го защото не бях влизала точно толкова за да мога да бъда с моето
Тати през последните му дни.
На 21.01.2009 г. си отиде от този свят най-скъпия и свят човек за мен. Само на 54 г. Божеее милички, за тези 6 месеца докато и ние се борихме с тая ГАД винаги четях и плачех с Вас за загубилите борбата, но нямах и ни най-малка представа че така ще боли докато не го преживах и аз.
Спомням си преди време пак тук в изповедалнята прочетох писмото на едно момиче /Криси/, което много ме трогна и още тогава докато го четях си мислех че все едно се отнася за моя баща макар, че тогава ние тепърва запчвахме борбата. Ще ме извиниш мила Криси и вярвам че ще ме разбереш, но ще повторя твоите думи и за моя баща, защото наистина и аз чувствам сега всичко това.

СПИ СПОКОЙНО, МИЛИ МОЙ ТАТИНКО! СПИ СПОКОЙНО,
МИЛО МОЕ СЛЪНЧИЦЕ!

МИЛО МОЕ ТЕРЧЕ, Вече я няма болката, няма го и това проклето страдание. Исками се да Вярвам с цялото си сърце че вече си на едно прекрасно място, там където е мястото на добрите хора с ангелска и чиста душа.
С цялото си сърце вярвам, че някой ден Ти отново ще намериш пътя към нас с мама и мен и ние ще чакаме!
Мили мой Терчо, аз наистина ти причиних големи неприятности, разочаровах те, Ти този който си даваше душата за мен а аз те предадох. Предадох доверието и любовта ти към мен, и никога няма да спра да съжалявам за това, няма да си простя, че може и аз да съм причината за това, че Теб мили мой вече те няма. Да това е минало и грешка на младостта ми, но все пак.
Вечер заспивам със спомена за твоите очи, вперени в мен! Със спомена за мириса и топлината на твоето тяло, със спомена за това как неможах да разбера последните думи които изрече преди да изпаднеш в тази жестока агония!
Още чувам дишането ти, още си спомням как преди да дойде най-лошото ми каза „Прощавам ти”, „Обичам те Тато” и ме обгърна с ръчички. Чудя се дали чу, дали разбра, всичко онова, което ти говорех в последния час! Казват, че съзнанието на човек умира последно! Иска ми се в този момент да съм ти помогнала поне мъничко да не се страхуваш от това, което предстои! Да съм ти дала спокойствие и надежда, че всичко ще бъде наред!
Чудя се какво ли щеше да ми кажеш ако можеше в онзи агонизиращ час! Дали щеше да ме упрекнеш, че не се борихме достатъчно! Имам толкова много въпроси, а незная как да получа отговор! Иска ми се някой да ми каже Защо точно Ти?
Времето минава, аз обаче не мога и не искам да повярвам, не искам да приема мисълта, че вече няма да те видя! Имам чувството, че си някъде на път и че ако сега ти се обадя ще ми вдигнеш телефона и ще кажеш ”Добре съм тато, добре съм”.
Кажи ми миличък, кажи ми, как да преживея мъката, как да забравя ТЕБ, как да преглътна любовта, как да забравя, че имаше още толкова много години пред себе си!? Как да забравя мечтите ти с мама да изживеете спокойно старините си в къщата, която ти гради с толкова любов и труд!

Липсваш ни толкова много, толкова много!

ЗА ЕДИН ЖИВОТ, ЖИВЯН ДОСТОЙНО, ЗА ЕДНО СЪРЦЕ ГОЛЯМО И ПРЕКРАСНО, ОБРАЗ СКЪП И МИЛ, ЗАБРАВА НЯМА!

ОБИЧАМ ТЕ, МИЛО МОЕ СЛЪНЧИЦЕ, МИЛИ МОЙ ТЕРЧО! НЕИСКАМ ДА ТИ КАЗВАМ СБОГОМ, ЗАЩОТО ЗНАЯ, УБЕДЕНА СЪМ, ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕШ С НАС!

от Вили и Мама

Редактирано от zagrijena на 16.02.09 20:36.