АЛТЕРНАТИВНИ, ДОПЪЛНИТЕЛНИ, НОВИ ПОДХОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Чигун са китайски (лечебни, но и бойни) дихателно-двигателни упражнеия.
Специално водените в този курс съм ги пробвала и при мен са помогнали при различни кондиции на схващане, умора, депресия, ниско енергийно ниво и др.
МЕДИТАТИВНИ ЛЕЧЕБНИ ТЕХНИКИ

Като начало споделям едно практическо и доста прозаично мнение за медитацията: В основата си това е за ума, онова, което е ежедневната хигиена на тялото. Постоянно замърсяваме ума си с ненужни, а често и вредни мисли. Нужно е да се научим да го чистим ежедневно. Няма да навлизам в подробности и духовно тълкуване на медитацията. Ще се спра само на лечебните такива (и то от един определен вид). По-долу давам по-подробни обяснения за постигане на нужния покой на ума.

Основната техника е да свикнем да изпразваме ума си и в такъв момент да имплантираме в него лечебна мисъл. Ще обясня конкретно, но преди това искам да споделя, че съм използвала тази техника в следните случаи: при болки в кръста; при грип и настинка придружени с висока температура; пречистване на кръвта (намалява туморния маркер и др.); при главоболие; при високо кръвно; при инсулт (на друг човек, но там техниката е малко по-различна); при безсъние (най-трудно) и може би и други случаи. Лично съм се убедила в ефективността. Не съм правила някакви собствени проучвания и опити - просто ми я казаха и видях върху себе си, че работи.

- Сяда се удобно с изправен гръбнак(може на стол, в поза лотус или с кръстосани крака; може и легнал по гръб без възглавница). При поза кръстосани крака е удобно в началото да се седи върху възглавница или др. отстоящо на около 15-20 см от пода (седиш на това, а краката са на пода) за да се избегне напрежението в тазобедрената става.

-Разбира се, желателно е да се усамотиш на тихо място (трудно, но тапичките за уши помагат) и да не те безпокоят.

-Отпускаш се колкото се може повече, може последователно от главата към краката, част по част давайки си мислени команди (главата ми е напълно отпусната или подобно)

-Вдишваш бавно и дълбоко 3 или малко повече пъти, докато очите ти понатежат и се затворят като за сън (не заспиваш).

-После се отпу скаш и стараеш да не мислиш за нищо. Това е трудната част. Почти е невъзможно да се постигне за повече от секунди, но не бива да се ядосваш, че мислите идват; основното е да спреш асоциативното мислене - ако ти дойде мисъл, бавно я отдалечаваш от себе си и я оставяш да отмине; помага визуализацията на спокойна езерна повърхност, сливането в нея и др (по желание, но да не е много ярък образа). В началото помага следене на дишането (не е много за препоръчване); броене (отзад напред - почваш от 100 надолу например). Важното е да се опитваш да "потънеш". Изключително труден, но важен етап. На изток казват, че който може да не мисли за 1 минута, вече е просветлен.

Преди да почнеш предишния етап правиш две неща:
1. Казваш си предварително колко минути искаш да го правиш (напр. - "Ще отворя очи след 10мин")
2. Даваш "команда" какво искаш да постигнеш. Примерно в случая:
" Да спре всяко вредно въздействие на химикалите в моя мозък"
" Съзнанието ми да остане бистро и ясно"

или друго подобно с което да се чувстваш комфортно. Концентрираш се след това във върха на главата (най-високата точка - Тай Бай) и после между веждите (за секунди/минута)

При пречистване на кръвта се сменят следните две стъпки:

Концентрацията е пак във върха на главата; после в областта на сърцето (пресечната точка на гръбнака и зърната на гърдите); после - слънчевия сплит;

"Командата" тук е по-специфична: "Да се извърши пълно пречистване на кръвта ми". Препоръчва се при всички видове рак. Прочиства кръвта от ракови клетки и др. вредни вещества.

Достатъчно е да се прави 5 мин. за всяко "желание" или "команда".

Много препоръчително е да се прави без команди поне веднъж дневно по 30 мин. (просто изпразваш ума). Ако се прави сутрин може да дадеш команда за бодрост (енергия и т.н.); ако е вечер – за здрав и спокоен сън.
(Димана )

П. П. Това не са фокуси и за да има реален резултат, трябва упоритост и работа. В случаите на акутна болка, резултатът понякога идва веднага, но понякога се иска по-продължителна работа за окончателното решение на проблема. Минимумът за "простите" неща (грип, болен кръст, и т.н.) е 3 дни независимо от изчезване или намаляване на симптомите. За сериозните заболявания се прави минимум 21 дни, най-добре 3 месеца. Продължителността зависи от това какво искаш да лекуваш (напр. костната система обновява изцяло клетките за минимум 6 месеца, така че толкова трябва да действаш;) най-бързо се обменят клетките на кожата.

УМЪТ В МЕДИТАЦИЯ

Какво тогава трябва да „правим" с ума по време на медитация? Абсолютно нищо. Просто го оставете така, както е. Един учител описва медитацията като „ум, увиснал в пространството".

Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери същинската си природа, която е блаженство и яснота.
Когато медитирате, не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате да бъдете спокойни. Не позволявайте да изпадате в някаква тържественост или да имате чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате. Оставете тялото си така, както е, и дъха си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си като за небето, обхващащо цялата Вселена.

В древните инструкции по медитация се казва, че в началото мислите ще идват една върху друга, непрекъснато, като отвесен планински водопад. Постепенно, с усъвършенстването, мислите започват да приличат на поток в дълбока тясна клисура, после на широка, бавно течаща към морето река, а най-накрая стават като огромния, неподвижен и спокоен океан, чиято повърхност само от време на време обезпокояват малки в сравнение с огромната му площ вълни.

Понякога хората смятат, че докато медитират, не трябва да имат никакви мисли и чувства. Ако такива все пак се появят, те се дразнят и ядосват, струва им се, че са се провалили. Нищо не може да е по-далеч от истината. Има една тибетска поговорка: „Прекалено е да искаш месо без кости и чай без листа." Щом има ум, неизбежно има и мисли, и чувства. Точно както океанът има вълни, а слънцето - лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде отиват? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и чувствата са излъчване и проява на гамата природа на ума. Те възникват в ума, а къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не го смятайте за проблем. Ако не реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа.

Когато разберете това, възникващите мисли само подобряват практиката ви. Ако не осъзнаете какво са по своята същност мислите ви -излъчване на природата на ума, - от семето им ще избуи обърканост. Така че приемете едно открито, просторно и състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са вашето семейство -семейството на вашия ум. Tрябва да сте като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.
Често се питаме какво да правим, когато някои наши чувства са отрицателни. В простора на медитирането можем да се научим да гледаме на тях напълно непредубедено. Когато отношението ни се промени, променя се и цялостната атмосфера на ума ни, а с това и самата природа на мислите и чувствата ни. Когато вие станете по-сговорчиви, те също ще станат. Ако вие нямате трудности с тях, те също няма да имат трудности с вас.

И така, каквито и мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат - като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама, без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й угаждайте. Не се мъчете да я задържите или затвърдите. Не следвайте мислите, но не ги и канете -бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни, или като небето, вгледано в облаците, минаващи през него.

Скоро ще се убедите, че мислите са като вятъра - идват и си отиват. Тайната е в това, да не „мислите" за мислите, а да ги оставите да текат през ума ви, като само се стремите да не пораждат нови мисли.
С обикновения си ум схващаме мислите като непрекъснат поток, но в действителност това не е така. Сами ще откриете, че между тях има празнини. Когато една мисъл е отминала, а новата още не е дошла, ще откриете празнината, в която се проявява - природата на ума. Така че целта на медитацията е да накараме мислите да забавят своя ход и да направим празнините между тях все по-отчетливи.

Друг учител предупреждава срещу още един капан: „От друга страна, когато практикувате, може да изпаднете в някакво замъглено, полусъзнателно състояние на унес, сякаш сте с качулка върху главата -сънливо затъпяване. Това всъщност не е друго, а само замъглен, безмозъчен застой. Как да се справим с подобно състояние? Отърсете се от него, изправете гърба, издишайте застоялия въздух от дробовете и насочете съзнанието си към чистото пространство, за да освежите ума. Ако продължите да сте в застой, няма да се развиете по-нататък, така че когато се появи този недостатък, прочиствайте го отново и отново. Важно е да бъдем колкото е възможно по-наблюдателни и бдителни."
Ако откриете, че по естествен начин сте достигнали състояние на съсредоточен, просторен и животрептящ покой, какъвто и метод за медитация да използвате, изоставете го или просто позволете да се разсее сам. После опитайте да задържите състоянието, без да се отклонявате, без непременно да прилагате какъвто и да било метод. Целта на метода вече е постигната. Ако обаче се отклоните, върнете се назад с помощта на най-подходящата техника.

Не е важно колко време медитирате, а дали практиката ви довежда до състояние на съсредоточаване и присъствие, при което сте с поне малко открит ум.

ПОВЕЛИТЕ НА КИТАЙСКИТА МЕДИЦИНА – 100-те болести

1. Не познавайки постоянството - ту се радваш, ту се гневиш - това е болест.
2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода - това е болест.
3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата - това е болест.
4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
13. Да смяташ хората за грешни, а себе си - за прав - това е болест.
14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - - това е болест.
15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
39. Да си ревнив - това е болест.
40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
61. Да спориш с глупака - това е болест.
62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
71. Да си непостоянен - това е болест.
72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:
Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

ИЗЛЕКУВАЙТЕ СЕБЕ СИ „Подсъзнанието може всичко” Джон Кехоу
Умът е велик лечител.
Хипократ

Може ли умът да определя здравословното състояние на човек? "Това, което става в ума на пациента, често е ключът към това дали той ще оздравее" - казва доктор Карл Саймънтън. Той е международно признат лекар и директор на раковия център "Саймънтън" в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Доктор Саймънтън разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал при лечението, използвайки методите на визуализацията.
"Ние смятаме, че хората едва сега започват да осъзнават колко взаимно свързани са умът и тялото. Сега вече знаем, че ходът на болестта може да бъде променен. Ние сме убедени, че същите пътища, по които се предава негативното, например раковите образования, могат да бъдат използвани и за предаване на позитивното, което в края на краищата да доведе до оздравяването на човека. Ние говорим за коренни промени в начина, по който хората гледат на болестите и за това как те сами да се излекуват." Доктор Саймънтън и колегите му не говорят празни приказки, свидетелство за това е броят на излекуваните от рак в неговата клиника, който е много над средното ниво. Той пътува из страната и учи и други лекари как да постигат такива резултати.
През последните двадесет години аз съм изнесъл семинари за овладяване силата на мисълта пред повече от 100 000 човека и съм видял невероятни резултати, хора стават това, което поискат - от мултимилионери до победители в големи спортни състезания. Това са потресаващи факти, но най-голямо удовлетворение получавах, когато виждах стотици хора, излекували се от болестите си благодарение на техниките, които им преподавах. Позволете ми да ви представя Мартин Брофман. Той ще ви разкаже своята история:
"На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизличим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.
Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато "виждах" тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват, под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом чуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: "Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре", докато не си повярвах.
Освен заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът, който расте и ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е "енергия", която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре. След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.
Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че храната, която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че тази любов също е енергия, която може да бъде използвана и да ускори процеса на оздравяване.
Нямаше как да знам дали всички тези техники действаха или не, но реших, че ако се чувствам по-добре, значи сигурно са ефикасни. А всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха.
Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си.
Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа. Той просто не можа да повярва. Реакцията му беше точно каквато я бях визуализирал. Аз тръгнах към къщи да съобщя чудесната новина на жена си и по целия път се усмихвах."
И имайте предвид, че това далеч не е изолиран случай. Съществуват безброй примери за възстановяване на здравето след прилагане на подобни методи.

ОРГАНИЗМЪТ Е САМОИЗЦЕЛЯВАЩ СЕ МЕХАНИЗЪМ

Нашето тяло е чудотворен изцеляващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Когато се порежете, бели кръвни телца незабавно се устремяват към порязаното място, за да предотвратят инфекцията, докато тромбоцитите съсирват кръвта и запечатват разреза. Всичко това става автоматично, без да се налага вие да правите каквото и да било. Вашият организъм знае точно как да се възстанови сам.

Когато ядете, вашият организъм извлича от храната хранителните вещества и ги разпределя във вид на енергия към различните си части, където те са необходими. Всичко излишно се изхвърля и отново процесът е автоматичен. Не е необходимо да мислите за това или да давате насоки. Ако си счупите ръката, вие отивате на лекар и той я излекува, вярно е, нали? Не, не е вярно. Нито един лекар досега не е излекувал пациент със счупена ръка. Лекарят може да намести костите и да гипсира ръката, ако е необходимо, но единствено вашият организъм е в състояние да излекува счупените кости.

Напомняйте си често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам се възстановява. Мислете за здраве и сила и ще ги имате. Утвърждавайте пред себе си: "Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм".

ДВУМИНУТЕН ЗДРАВОСЛОВЕН ТОНИК

Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната си система, тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня.

ВСЕКИ ЧОВЕК Е РАЗЛИЧЕН

Доктор Патрисия Норис от фондация Карл Менингер, която учи своите пациенти да използват силата на мисълта за борба с болестите, разказва историята на едно деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация тип "Междузвездни войни".

"Гарет Потър се намираше в последен стадий на болестта - оставаха му само около шест месеца живот. Имаше вирулентен, злокачествен тумор. Лечението с облъчване не даде никакъв резултат. Хирургичната намеса беше невъзможна заради местоположението на тумора. Ако паднеше, момчето дори не можеше да се изправи само.

Той започна да си представя своята имунна система като силна и могъща. Използвал визуализация от филма "Междузвездни войни" - мозъкът му бил слънчевата система, а туморът - зъл нашественик. Себе си той си представял като предводител на боен звезден ескадрон, който се сражавал с рака и побеждавал.

Гарет използваше тази техника в продължение на двадесет минути всяка нощ. Отначало неговото състояние се влоши, после постепенно започна да се подобрява. След пет месеца беше направена томограма на мозъка. Туморът беше изчезнал.

След като се стигна до заключението, че лечението с облъчване не помага, беше използван само методът на визуализация".

Всеки човек е различен. Техниката, която е проработила при Гарет Потър, може да не е подходяща за всички. Понякога е нужен по-мек подход към болестта.

Доктор Дейвид Бреслър, директор на отдел по обезболяване в Лос Анджелис, описва техника, използвана от него, за да помогне на пациент. "Човекът имаше страшни болки. Опитахме всичко, за което се сетихме. Накрая се реших да използвам направлявано създаване на образи". Казвайки на мъжа да се настани удобно на един стол, доктор Бреслър го помолил да изобрази болката си възможно най-точно. Скоро пациентът казал, че може да "види" огромно, свирепо куче, захапало гръбначния му стълб. След това пациентът трябвало да си представи, че се сприятелява с кучето, че говори с него. Като направил това, пациентът почувствал, че болката утихва, след няколко сеанса изчезнала напълно. Както и мнозина други, той си върнал здравето едва след като престанал да воюва с болестта.
...
Да мислиш позитивно Димана изобщо не означава да гледаш на света през розови очила или да си затваряш очите за действителността.
Означава да мислиш трезво, да гледаш за решения, а не за проблеми и извинения.

Позитивното мислене не е бягство от действителността. На него се учи. То не означава просто "да не се косиш". То означава съзнателно възпитаване в себе си на едно ново отношение към живота и на една различна мъдрост. Ако искаш да живееш в страх, винаги можеш – животът ни поднася ежедневно причини за страх и нещастие. Но да живееш в страх и нещастие означава само, че не искаш да поемеш съдбата си в своите ръце – все да търсиш причините отвън и да се изживяваш като тяхна жертва.

Единственото което не може да се направи е да научиш насила другиго да мисли позитивно.

Да мислиш позитивно, например, е когато докторите ти откажат химиотерапия като безнадеждно болен да си помислиш - "е, толкова са им силите и знанията, и опита - нямам какво да губя освен да спечеля живота си!” Да пробвам друго – и почваш – и за това има случаи на излекувани със силата на мисълта (тяхната собствена), на излекувани с диетата на д-р Будвиг, че дори само с молитви.

Винаги съм се смятала за оптимист човек. Но и аз се учих да мисля позитивно. Разликата е огромна. Това е личностна промяна. Най-трудното е да се научиш да приемаш нещата, които не можеш да промениш, като такива, които не можеш да промениш в момента. Да разбереш защо ти се случват точно на теб, а не да мразиш или проклинаш този или онзи, който ти бил "докарал" рак или пък да мразиш един куп клетки, които ти си създал в себе си – ракът.

Аз съм убедена, че книжки трябва да се четат и да се учи от тях човек. Или най-добре от учител, но това е много по-трудно, особено в България, а и по други причини.

Не е нужно да се изчитат тонове книги – взимаш една, която ти допада – те повечето са на един и същи принцип. Да си мислиш обаче, че не ти трябва да учиш и че „то си идвало от самосебе си” е според мен заблуда – все едно да си мислиш като някои, че щом Христос е ходил по вода и ти ще можеш или пък в краен случай то било едно и също, като да си със сърф...

Положителното мислене не е само и единствено оптимистично отношение към живота - то е начин на активна себетрансформация – дали в лечебен или в друг смисъл – всеки избира за себе си.

А това трябва да се учи. Бавно, полека и резултатите са винаги на лице.

Зад всички теории за положителното мислене (което е различно от битовия оптимизъм и розовите очила) стои теоретичната квантова физика. Който не е гледал филма „What the Bleep Do We Know” или следващия – могат да се намерят с български надписи в http://kolibka.com може да ги погледне – там нещата са описани популярно. Идеята е същата и във филма Тайната, но аз не го харесвам толкова, защото там се набляга главно на парите и материалния успех – не че не са важни, но така нещата се насочват в една доста странична посока и се губи главното.

Горните "теоретични" разсъждения са плод на собствен опит. Те ми помогнаха да се науча не само де не живея в страх, но и да живея изобщо – моят химиотерапевт ми каза, че може да ми гарантира само 5 години след химиотерапията...те минаха и аз съм още тук..., но не в очакване на края или развиване на рецидив, а пълноценно развиващо се човешко същество. Уча се не само да мисля позитивно (защото това учене е за цял живот – страхът и внушенията дебнат ежедневно), но и да практикувам и се запознавам с различни от конвенционалните методи на лечение, та ако не дай си Боже един ден някой "лекар" ми каже отново, че ми остават само еди-колко си години или месеци – да знам какво да правя, да не седна примирено да чакам края и да съм събрала достатъчно опит за да мога да продължа пълноценно и сама. А до тогава помагам на всички, които имат нужда от помощ и я искат. Установила съм пълен лечебен ефект и на комплекти от акупресурни точки и на мудри, и на Рейки, и други енергийни методи върху себе си и своите близки. Както и съм уважила решението на някои от тях, да не прибягват до тези методи.

Позитивното мислене е и да живееш осъзнато - всеки ден, всеки час – да знаеш защо се случват нещата, да разпознаваш началото на едно или друго състояние и да реагираш незабавно. То е като да си един вечен градинар в собствената си градина. Не се ли грижиш за нея - плевелите полека-лека я превземат. Почувстваш ли неразположение - взимай мерки (не казвам непременно тичай на лекар), а не чакай да се разболееш. Имаш право да си здрав. Доста често не позитивното мислене, а болестта е бягство от действителността.

Та това е - няма розови очила, няма оптимизъм, няма самозаблуда – става дума за ежедневна работа, която никой освен мен не може да свърши за мен