Иска ми се да споделя с вас опита на моя съгражданка / на 63 г / в борбата й с рака. Когато й позвъних на 29 януари, съпругът й ми каза, че лекарите в Пловдив са се отказали от нея. Преди 2 г й открили рак на яйчниците, който преминал в дебелото черво. В болницата й изрязали туморите, направили й два курса ХТ, но положението й се влошило. В момента на тел.разговор тя била на легло, с липса на апетит –не приемала нито вода, нито храна. Била отекла много и два пъти на ден й слагали инжекции против повръщане. В момента взимала някакви гъби- като хранителни добавки. Миналата година ходила при билкар от Ямбол. Единият им син е в София и с много тичане успял да я запише за скенер на 3 февруари, в „Токуда”. На въпроса ми, дали са чували, че някои хора се лекуват с газ съпругът на болната ми отговори „Не, но жена ми е решила да опита всичко, което би й помогнало”. Даде ми телефона на сина си, веднага позвъних и с момчето си разменихме мейлите. До полунощ същия ден успях да копирам всички постинги на Буба и Деа, свързани с ползването на газта при лечението им . Посъветвах се допълнително с модераторките, сърдечно им благодаря, че веднага се отзоваха! В петък сутринта синът на болната получи информацията и веднага започна да действа.
Ще си позволя едно отклонение. Повече от 11г отсъствам от Родината и доста хора от градчето ми са започнали да ме забравят. За заболяването на жената научих от моя роднина, тя ми даде и телефона й. В началото на разговора трябваше да обясня коя съм, чия щерка и внучка съм, за да се сетят, кой е на другия край на линията. Със сина й си разменихме снимки на мейла, за да се видим сега как изглеждаме. Мен ме впечатли скоростта, с която момчето започна да действа и това, че веднага ПОВЯРВА В МЕТОДА !
Ето извадки от посмото му до мен, писано на 3 .02. т.г. сутринта:
„веднага направих газта и я занесох
в къщи. Беше събота вечерта. Като
видях майка ми в какво състояние се
намираше помислих, че напразно съм дошъл.
Беше отекла като буре - не можеше да поеме нищо-
нито течност, нито храна.
Само сутрин и вечер и слагали по една инжекция
против повръщане.
Казах и ,че от неделя ще започне с газта, която
съм и донесъл, без никакво губене на време,
защото не се знае колко и остава.
В неделя изпи 1 чаена лъжица сутринта.
След обед изпи 2 пръста сок от ябълка.
В понеделник и казах да изпие 1 супена лъжица.
На обед успя да хапне 2-3 лъжици картофено пюре.
В понеделник сутринта изпи 1 с.л. и успя
да яде вече 3 пъти по съвсем малко,
но се почувства подобрение.
Наред с газта взима обезводняващо- мисля фхлуорисцин
или нищо подобно и пак и слагат инжекции против
повръщане.
Днес я докарах в София на скенер, защото
в Пловдив са я отписали от всякъде и никой
неиска да се занимава с нея.
Но определено сега е по-добре и може да става по малко.
Аз сега тръгвам да я водя на скенер и пак ще ти пиша.”
Вечерта същия ден се обадих в София и чак не повярвах на ушите си: в момента жената седяла и плетяла нещо, това я успокоявало. След скенера синът й взел час при лечителя от Симеоново- Еньо Миланов. Той й дал билки, които действат диуретично – заради отоците. Няколко пъти са източвали водата от корема й – в болницата. Скенерът показвал метастази почти навсякъде, не се виждали тумори. Софийските лекари й дали направление за ХТ в Пловдив и днес е била първата вливка. Само в деня на химията не взима газ, до колкото разбрах, ще я пие по схемата 2 седмици и след това почивка 2 седмици. От 10 дни са спрели инжекциите, защото са спрели и позивите за повръщане. Днес / тук е още петък/ синът на М. ми се обади по телефона обнадежден – майка му се чувствала по-силна и енергична , благодарение на газта. Туморните маркери преди започване на газта показвали 1400, а сега са 950. Момчето е купило елда и скоро ще я занесе на майка си. От постингите в Клуба то научи за диетите на д-р Ласкин и д-р Й. Будвиг.
Това е за сега историята на моята съгражданка. Моля се за оздравяването й и ще се радвам много един ден да се видим, когато се прибера. Ще ви държа в течение. Дано историята даде кураж и на други хора, търсещи помощ в този сплотен Клуб! От името на болната М. и семейството й, изказвам най-сърдечна благодарност на Буба и Джул – за техните ценни напътствия!